Алмандин

Клас: Силикати
Група: Гранат

Най-често срещаният гранат; обикновено в слюдени шисти и гнайси, от регионално метаморфозирали глинести седименти; в гранити и еклогити; в седиментни скали (Anthony et al., 2001—2005).

Алмандин — образец 0643, снимка © НПМ

Оригинално описание: неизвестно.

Типово находище: Алабанда, вилает Айдън, Турция.

Типов материал: неизвестен.

Етимология: наименуван през 1546 г. от Георг Агрикола по Алабанда в Турция.

Разпространение: широко разпространене; някои находища за фини кристали включват: Австралия: Северна територия, Хартс; Австрия: Тирол, Цилертал; Бразилия: Баия, Пернамбуко; Русия: залеж Ахматовск, до Златоуст, Урал; САЩ: Ню Йорк, окръг Уорън, рудник Бартън; Швеция: Фалун (Anthony et al., 2001—2005).

Химия

Fe3Al2(SiO4)3

Основни елементи: кислород (O), алуминий (Al), силиций (Si), желязо (Fe).

Кристални данни

Кристалография: изометрична — хексаоктаедричен. Кристален хабитус: обикновено добре оформени додекаедри или трапецоедри, до 1 m; също като заоблени зърна и масивни (Anthony et al., 2001—2005).

Физични свойства

Цепителност: дели се по {110} (Anthony et al., 2001—2005). Лом: полумидест (Anthony et al., 2001—2005). Издръжливост: крехък (Anthony et al., 2001—2005). Твърдост: 7—7.5 (Lazzarelli, 2012). Плътност: 3.95—4.3 g/cm3 (Arem, 1987: 105). Луминесценция: няма (Arem, 1987: 105).

Оптични свойства

Цвят: наситеночервен, кафеникавочервен, червено-виолетов, черен; може да бъде на сектори (Anthony et al., 2001—2005). Прозрачност: прозрачен до полупрозрачен (Anthony et al., 2001—2005). Блясък: стъклен до смолист (Anthony et al., 2001—2005). Показател на лъчепречупване: 1.77—1.82 — изотропен (Lazzarelli, 2012). Разсейване: 0.027. Плеохроизъм: няма.

Материал от ‘Хранилище’

5 образци: 0649 — 0.98 ct, Танзания; 0632 — 0.29 ct, Мадагаскар; 0236 — 1.53 ct, Мадагаскар; 0430 — 0.73 ct, Мадагаскар; 0643 — 0.66 ct, Мадагаскар.

→ Изглед галерия