English · Български

[49] Земенски пролом

Кюстендилска, Пернишка област
NATURA 2000: Lycaena dispar

Координати: 22° 42’ 16’’ E, 42° 25’ 45’’ N — Надморска височина: 970 m — Площ: 6069 ha

Описание: Земенския пролом се намира между Земенската планина и рида Риша на Конявската планина. Проломът с дължина около 20 km започва от гр. Земен и свършва при с. Ръждавица. Склоновете на оградните планини са скалисти, изградени главно от триаски варовици, пясъчници и доломити. Млади терциерни глини, пясъци и конгломерати с плиоценска възраст се наблюдават в южната част на пролома. Река Струма тук в някои участъци образува меандри. Долинното дъно е слабо развито и често съвпада с речното легло. Коренната растителност в Земенския пролом е от две основни групи: неморална (дървесни съобщества с доминиране на широколистни летезелени видове) и степна. Същевременно, проникването на средиземноморското климатично влияние по долината на р. Струма дава възможност за развитието на средиземноморски съобщества и видове, което придава своеобразен характер на растителната покривка. В пояса на ксеротермните дъбови гори доминираща роля имат церът (Quercus cerris), благунът (Q. frainetto) и косматият дъб (Q. pubescens). Те образуват най-често смесени, много рядко чисти съобщества, в чийто състав влизат още: келяв габър (Carpinus orientalis), мъждрян (Fraxinus ornus), клен (Acer campestre), дрян (Cornus mas), червен глог (Crataegus monogyna) и др. Тези съобщества са издънкови, силно разредени, с развитие на храстово тревни комплекси. На второ място по разпространение в границата на пояса са съобществата на келявия габър. Те са развити на места, където дъбравите са изцяло унищожени. На места, където почвите са силно ерозирани, келявогабъровите горички и храсталаци са силно разредени, като образуват отделни групи, а останалото пространство е заето от ксеротермни тревисти съобщества, изградени от садина (Chrysopogon gryllus), белизма (Dichantium ischaemum), луковична ливадина (Poa bulbosa), планинска чубрица (Satureja montana) и др. В границите на ксеротермния дъбов пояс са развити и съобщества от люляк (Syringa vulgaris) разпространени по скалистите терени. В състава на тези съобщества често участват кисел трън (Berberis vulgaris), смрадлика (Cotinus coggygria), нисък бадем (Amygdalus nana) и др. Земенският пролом се отнася към Конявско-Земенския район на Софийски окръг на Илирийската (Балканската) ботанико-географска провинция. Растителното разнообразие в района на Земенски пролом включва голям брой природни хабитати, характерни за ниските планински райони в Западна България. Идентифицирани са 5 основни хабитатни типа, включващи над 30 елементарни хабитатни единици. Присъствието на голям брой балкански и български ендемични таксони, на по-редки и по-южни (средиземноморски и субсредиземноморски) видове придава своеобразие и уникалност на хабитатната картина.

Консервационна значимост на европейско ниво съгласно Директива 92/43 за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна и вземане на специални мерки за опазване, имат следните природни местообитания: 3260. Течащи води в равнините и планините с растителност от съюзите Ranunculion fluitantis и Callitricho-Batrachion; 4090. Ендемични планинско-Медитерански съобщества от ниски бодливи храстчета [31.782 Мизйски съобщества от Astragalus angustifolius]; 40A0. Храсталаци по периферията на Панонската област [31.8B122 Храсталаци от Prunus fruticosa и Amygdalus nana по периферията на Панонската област и храсталаци от Rosa pimpinellifolia по периферията на Панонската област]; 5210. Съобщества от Juniperus ssp. [32.1311 Съобщества от Juniperus oxycedrus]; 6220. Псевдо-степи с житни видове и едногодишни растения от типа Thero-Brachypodietea (34.532 Гръцко-Балкански съобщества от нискотервни житни и терофитни видове); 6240. Суб-Панонски степни съобщества [34.311 Гръцко-Балкански степи с ароматни растения, 34.31611 Мизийско-Карпатски степи със Stipa и Festuca, 34.31612 Мизийско-Карпатски андропогоидни степи и 34.31611 Мизийски ливадни степи с Chrysopogon]; 62A0. Източно суб-медитерански сухи тревни съобщества (Scorzonetalia villosae) [34.7513 Тревни съобщества на Chrysopogon с Asphodelus 34.7516 Тревни съобщества на Chrysopogon с Paeonia 34.7523 Тревни съобщества на Carex humilis 34.755 Балкано-субмедитерански тревни съобщества от Sesleria]; 6430. Хидрофилни високотревни съобщества по бреговете на водните басейни в районите от равнините и планините до алпийския пояс [37.16 Континентални смесени ‘завеси’ от крайречна растителност]; 91Е0. Заливни гори с Alnus glutinosa and Fraxinus excelsior (Alno-Padion, Alnion incanae, Salicion albae) [44.132 Източно-Европейски тополово-върбови гори и 44.3341 Източно-Европейски ясеново-елшови гори]; 91М0 Панонско-Балкански дъбови гори [41.76 Балкано-Анатолийски термофилни дъбови гори]. Списъкът на консервационно значимите природни местообитания в Земенски пролом с европейска значимост може да се допълни със следните природни местообитания, посочени в Приложение 1 на Резолюция 4 (1996) на Постоянния комитет на Бернската конвенция: 41.7372 Мизийски гори от космат дъб; 41.8222 Мизийски гори от келяв габър; 41. 8223 Люляково-келявогабърови гори. Установени са и ‘крайречни ивици от Salix alba и Populus alba’. Те са защитено местообитание по приложение 1 на Закона за биологичното разнообразие. Флората на висшите растения в района е богата и разнообразна (над 600 таксона), отличава се с висока степен на ендемизъм (25 таксона от фитофонда се отнасят към ендемичния елемент) и характерен фитогеографски спектър-съчетаване на средноевропейски, средиземноморски, субсредиземноморски и понтийско-централноазиатски флорни елементи.

Дневните пеперуди в района са добре проучени; резултати от регионално изследване са публикувани от Ganev (1983a). Причините за включването на района са: наличие на важни популации на 16 от целевите видове [списък по-долу], особено на Pieris ergane, Lycaena dispar и Maculinea alcon.

Целеви видове: Thymelicus acteon, Zerynthia polyxena, Parnassius mnemosyne, Pieris ergane, Lycaena dispar, Pseudophilotes vicrama, Scolitantides orion, Glaucopsyche alexis, Maculinea alcon, Plebejus sephirus, Erebia medusa, Apatura ilia, Neptis sappho, Melitaea trivia, M. aurelia, Brenthis hecate.

Карстов терен с разпръснати хвойнови храсти по билото на Земенската планина. Биотоп на Pyrgus carthami, Pieris ergane, Melanargia larissa (фото С. Бешков, май 2006).
Карстов терен с разпръснати хвойнови храсти по билото на Земенската планина

Тревни съобщества в близост до хвойнови храсталаци, Земенската планина. Биотоп на Erynnis tages, Coenonympha pamphilus, Erebia medusa, Melitaea trivia (фото С. Бешков, май 2006).
Тревни съобщества в близост до хвойнови храсталаци, Земенската планина

Варовиковите скали в района на Скакавишкия водопад в Земенския пролом. Биотоп на Thymelicus acteon, Pieris ergane, Pseudophilotes vicrama, Plebejus sephirus, Melanargia larissa, Melitaea trivia (фото: Б. Златков, 28 април 2007).
Варовиковите скали в района на Скакавишкия водопад в Земенския пролом

Защита и заплахи: На територията на района има две защитени територии: 1. Природна забележителност Земенски скали, обявена със Заповед 1120/02.07.1968 г. с площ 13 ha, в землището на с. Злогош; 2. Природна забележителност Скакавишки водопад, обявена със Заповед 1120/02.07.1968 г. с площ 0,1 ha, в землището на с. Полска Скакавица. Земенският пролом е място от европейската екологична мрежа CORINE с код F00001700. В процедура е обявяване на разширяване на защитената територия Земенски пролом с проведено обществено обсъждане. В границите на района е каменна кариера, която обслужва поддържането и новото строителство на железопътната инфраструктура в този регион и има силно негативно влияние върху околната природа. Съществуват инвестиционни намерения за изграждане на ВЕЦ с водохващане на река Струма, което ще нанесе сериозни щети на речната екосистема и на крайречните местообитания и ще доведе до изчезване на видове, включително и на целеви.

Други бележки: Консервационно значими и редки видове пеперуди установени в района са: Spialia phlomidis, Zerynthia cerisy, Leptidea duponcheli, Pieris krueperi, Poecilocampa alpina, Trichiura verenae, Lemonia balcanica, Perisomena caecigena, Eumera regina, Lignioptera fumidaria, Erannis declinans, Nychiodes dalmatina, Proserpinus proserpina, Peridea korbi, Paradrymonia vittata streckfussi, Dichagyris renigera renigera, Spaelotis senna contorta, Conisania renati meszarosi, Perigrapha i-cinctum, Cucullia scopariae, Calocucullia celsiae, Amephana dalmatica, Lithophane lapidea, Dryobotodes sevardei, Agrochola wolfschlageri, Agrochola thurneri, Moma alpium, Amphipyra micans, Polyphaenis subsericata, Pseudoxestia apfelbecki, Caradrina terrea, Praestilbia armeniaca, Pyrrhia victorina, Nycteola siculana, Simplicia rectalis, Orectis proboscidata, Ocnogyna parasita linaea, Phragmatobia placida, Euplagia quadripunctaria. Последният е от приложение II на Директивата за местообитанията 92/43 на ЕС.

Карта на района на Земенски пролом
Карта на района на Земенски пролом.