English · Български

Въведение


Изследвания върху дневните пеперуди в България се извършват повече от 150 години. Докато разпространението на видовете е повече или по-малко известно (Abadjiev, 2001), то тяхната защита не е била приоритет досега. В миналото природозащитните усилия бяха концентрирани главно върху самите видове (намаляването на числеността им е познато отдавна), а не на местата, които те обитават. Първите 14 “основни райони за пеперуди”, покриващи само 7802 ha, бяха определени от Abadjiev (2003) с използване на 7 целеви вида. На национално равнище повече видове и райони имат нужда от защита. Основната цел тук беше да се определят най-важните райони за дневни пеперуди в страната, за да се помогне при дефинирането на българската част от мрежата на Европейския съюз NATURA 2000.

Методика

Използваната методика се базира основно на 2 критерия, като първият, присъствие в даден район на съществена част от популациите на поне 6 целеви вида, е определящ. Изключение е допускано само когато става въпрос за наличие на популация на вид включен в Приложение II от Директивата за хабитатите 92/43 на Европейския съюз.

(1) Целеви видове. В България има над 210 дневни пеперуди, много от тях включени в международното или местно природозащитно законодателство. Петдесетте и три целеви вида (виж списък) бяха избрани по следните критерии:
(1.1) видове със законов статут (както следва, по важност):
— от Директивата за хабитатите 92/43 на ЕС | Приложение II [6 вида];
— от Червена книга на европейските дневни пеперуди [18 вида];
— от Закон за биологичното разнообразие на Република България | Приложение 2 [3 вида];
— от [CITES] Конвенция по международната търговия със застрашени видове [1 вид];
— от Бернска конвенция | Приложение II [10 вида]
— от CORINE биотопи [32 вида];
(1.2) ендемити (понятието тук е използвано в широк смисъл — представлява вид, на който ареалът е ограничен предимно в Европа) [16 вида].

(2) Общо видово богатство. Допълнителен критерий при определянето на районите беше и общото видово богатство (включително и на нощните пеперуди).

Крайните граници на районите бяха очертани с използване на ГИС при наслагване на отделните известни популации (находища) на целеви видове.

Главни заплахи в ‘Основни райони за пеперуди’

Главните заплахи в ‘Основните райони за пеперуди’ могат да бъдат обобщени до следните (съществуват и редица други с по-малко значение):

• Пресушаване — включва всички видове мерки водещи до пресушаване на естествени терени, без значение от типа на биотопа.
• Интезификация — всички видове мелиорация, окрупняване на земята, промяна на използването на земята, управление на горите.
• Залесяване — всички видове залесяване с дървесни видове (естествени или не).
• Урбанизация — всички видове застрояване, без значение от крайното им предназначение.
• Earthworks — всички видове открит рудодобив и други антропогенни промени свързани с екстензивно преместване на почва или минерали.
• Контрол на вредители, замърсяване на въздуха — всички видове химикали използвани за контрол на вредители или съдържащи се във въздуха.
• Туризъм | Транспорт — развитие на туристически центрове и съпътстващи ги дейности, включително всички видове транспорт.
• Колекциониране — повтарящо се събиране в големи количества на определени видове.

Строителство на водохващане в Кресненския пролом. Една от сериозните заплахи за местообитанията; може да доведе до пълно пресушаване на района (фото: С. Бешков, май 2006).
Строителство на водохващане в Кресненския пролом (1)
Строителство на водохващане в Кресненския пролом (2)
Строителство на водохващане в Кресненския пролом (3)

Екстензивното земеделие в района на Суха река е друга сериозна заплаха за местообитанията (фото: С. Бешков, май 2006).
Екстензивното земеделие в района на Суха река е друга сериозна заплаха за местообитанията

Строителните работи по туристически центрове в района на Калиакра доведоха до пълно унищожаване на истинския “рай” — биотопите на много редки видове пеперуди, уникални за мястото (фото: С. Бешков, май 2006).
Строителни работи по туристически центрове в района на Калиакра (1)
Строителни работи по туристически центрове в района на Калиакра (2)

Строителството на ски писти в района на Банско също води до унижаване на местообитанията (фото: С. Бешков, 2006).
Строителството на ски писти в района на Банско също води до унижаване на местообитанията

Пример за открит рудодобив — каменна кариера в района на Карлуковски карст (фото: С. Бешков, август 2006).
Пример за открит рудодобив — каменна кариера в района на Карлуковски карст

През последните години доходен бизнес е незаконната сеч и превръщането на ценни гори в дървени въглища, особено в района на Бяла река (фото: С. Бешков, 2006).
През последните години доходен бизнес е незаконната сеч и превръщането на ценни гори в дървени въглища (1)
През последните години доходен бизнес е незаконната сеч и превръщането на ценни гори в дървени въглища (2)
През последните години доходен бизнес е незаконната сеч и превръщането на ценни гори в дървени въглища (3)

Райони

Използвайки по-горе описаните критерии бяха определени 50 района, покриващи 2222205 ha, което е приблизително 20% от територията на страната [виж пълен списък]. Tе са документирани с описания, списъци на целевите видове, мерките за опазване и главните заплахи, информация за други биологични видове с консервационно значение срещащи се в същия район и голямо количество илюстрации — прецизни карти (изработени с използване на модерна ГИС система) и снимки на биотопи. Важно е да се отбележи, че дадените координати и надморски височини представляват центъра на района.

Връзка с NATURA 2000

Както беше споменато в началото, една от основните цели беше да се помогне при дефинирането на местата, формиращи българската част от европейската мрежа NATURA 2000. Използването на целеви видове от Приложение II на Директивата за местообитанията 92/43 на Европейския съюз доведе до тясна връзка и координация с българския офис на NATURA 2000. През септември 2006 г. цялата налична документация събрана при разработката на проекта им беше официално предоставена в електронен и писмен вид, с копие до Министерството на околната среда и водите на Република България.

Благодарности

Разработката на проекта е финансирана от Министерството на външните работи на Кралство Нидерландия по програмата BBI-Matra (справка: BBI-Matra/2005/034). Осъществен е при партньорското участие на Butterfly Conservation Europe [De Vlinderstichting], Вагенинген [Chris van Swaay, Светлана Митева] и Националния природонаучен музей при Българска академия на науките, София. ГИС обработката и картите са на Геонет-А ООД, София [Иван Алексиев]. Огромно количество снимков материал беше предоставен от: Екатерина Абаджиева, Любомир Андреев, Jaroslaw Buszko, Stefan Hermans, Иван Камбуров, Здравко Колев, Dirk Louy, Бранко Мицевски, Боян Петров, Matt Rowlings, Kars Veling, Боян Златков. На всички тях изказваме нашата искрена благодарност.