[02] Беласица

NATURA 2000: Lycaena dispar, Polyommatus eroides

Координати: 23° 5’ 47’’ E, 41° 20’ 56’’ N — Надморска височина: 798 m — Площ: 11934 ha

Описание: Районът обхваща част от планината Беласица на север до долината на река Струмешница, а на юг до държавната граница с Гърция. Планинското било е тясно, остро, на места скалисто или покрито с пасища. Склоновете са стръмни, гористи, прорязани от много дълбоки долове и потоци с малки водопади. Флората е съставена от около 1200 растителни вида, което е приблизително 1/3 от флората на България. Характерно за Беласица е пълното отсъствие на иглолистен пояс. В ниските части преобладават гори от мизийски бук (Fagus moesiaca) с габър (Carpinus betulus), Acer campestre, сребърнолистна липа (Tilia tomentosa) и няколко вида дъбове (Quercus cerris, Q. tomentosa, Q. dalechampii). В ниските части има и крайречни гори от източен чинар (Platanus orientalis). Край пътища и урбанизирани терени широко е разпространен салкъмът (Robinia pseudoacacia). Над дъбово-габъровия пояс следват вековни с гъст склоп гори от кестен (Castanea sativa), на места с примеси от бук и явор. Тези гори постепенно преминават в чисти букови гори от Fagus sylvatica. Псевдосубалпийската зона е производна ксеромезофитна, мезофитна и хигрофитна растителност съставена от формации на сибирска хвойна (Juniperus sibiricae) съвместно с производни храстови (Vaccinieta myrtilli, Vaccinieta vitisidaeae) и тревни (Nardeta strictae, Festuceta validate, Agrostideta capillaris) формации.

Дневните пеперуди в района са добре проучени; резултати от регионално изследване са публикувани от Сливов & Несторова (1988). Причините за включването на района са: наличие на важни популации на 20 от целевите видове [списък по-долу], особено на Pieris ergane, Lycaena dispar и Maculinea arion.

— Целеви видове: Thymelicus acteon, Zerynthia polyxena, Parnassius mnemosyne, Pieris ergane, Pontia chloridice, Lycaena dispar, L. ottomanus, Pseudophilotes vicrama, Scolitantides orion, Glaucopsyche alexis, Maculinea arion, Plebejus sephirus, Polyommatus eroides, Erebia medusa, Apatura iris, A. ilia, Neptis rivularis, Melitaea trivia, M. aurelia, Brenthis hecate.

Защита и заплахи: В района е резерватът Конгура, в който са запазени естествени екосистеми от бук, кестен и тревни съобщества. Години наред естествените местообитания бяха добре защитени и с ограничения достъп поради граничния характер на района, имаше телени ограждения и пропусквателен режим. Основен проблем през последните години е развитието на местата за отдих и туризъм и увеличения човекопоток. Горските местообитания са силно застрашени от сечи в местата с горски пътища. Единственият начин за спиране на незаконните сечи е монтиране на камери за постоянно наблюдение на изходите и наблюдаването им от няколко институции. Прeпоръчваме санитарни сечи за борба със салкъма (Robinia pseudoacacia).

Други бележки: В българския участък на планината са установени 102 вида растения с високо консервационно значение, от които 24 вида са защитени от Закона за биологичното разнообразие, 25 са балкански ендемити, а 38 вида са включени в Червената книга на България. Интересно за отбелязване е, че на билото на планината освен планински видове насекоми се срещат и много видове свързани с дъбовия пояс, които прелитат планината, използвайки въздушни течения. Консервационно значими видове пеперуди от други групи, установени в района са: Moma alpium, Acronicta orientalis, Cryphia petricolor (единствено находище на вида в България), Eutelia adoratrix, Eublemma minutata, Eublemma viridula (единствено находище на вида в България), Eublemma rosea, Cucullia lactucae, Shargacucullia prenanthis, Omphalophana anatolica, Amephana dalmatica, Xylena lunifera, Caradrina suscianja, Caradrina gilva, Pseudoxestia apfelbecki, Lithophane ledereri, Coranarta cordigera, Hadena drenowskii, Mythimna andereggii pseudocomma, Noctua janthe, Standfussiana lucernea illyrica, Chersotis anatolica, Euxoa conspicua, Meganola kolbi, Euplagia quadripunctaria и други. Последният е от приложение II на Директивата за местообитанията на Европейския съюз. Голяма част от установените на билото на планината видове са ксеромонтанни.