Клас: Силикати
Група: Епидот
Оригинално описание: Haüy, R. J., 1801. Epidote, (m.) c’est-à-dire, qui a reçu un accroissement — Traité de Minéralogie 3: 102—113 [
виж в ‘Библиотека’].
Типово находище: Бург д’Оазон, Изер, Рона-Алпи, Франция.
Типов материал: Национален музей по естествена история, Париж, Франция (
Anthony et al., 2001—2005).
Етимология: от гръцки
επιδοσιζ (епидосис), ‘увеличаване’, в алюзия към кристалната характеристика на една дълга страна в основата на призмата.
Разпространение: Австрия: Кнапенванд, Залцбург; Италия: Пиемонт; Намибия; Норвегия: Арендал; Пакистан: Тормик; Франция: Бург д’Оазон, Изер (
Anthony et al., 2001—2005).
Химия
CaAl2(Fe2+,Al)Si3O12(OH)
Основни елементи: водород (H), кислород (O), алуминий (Al), силиций (Si), калций (Ca), желязо (Fe).
Кристални данни
Кристалография: моноклинна — призматичен.
Кристален хабитус: кристалите призматични, до 35 cm, често продълговати и набраздени; влакнести, едро до финозърнести, масивни.
Срастване: по {100}, контактно, ламелно, често (
Anthony et al., 2001—2005).
Оптични свойства
Цвят: шам-зелен до светлозелен, жълт, жълто-зелен, зеленикавожълт, зеленикавочерен; жълто-зелен в тънък участък (
Anthony et al., 2001—2005).
Прозрачност: прозрачен до почти непрозрачен (
Anthony et al., 2001—2005).
Блясък: стъклен, перлен, понякога смолист (
Anthony et al., 2001—2005).
Показател на лъчепречупване: 1.729—1.768 — анизотропен [двуосен (-)] (
Lazzarelli, 2012).
Двойно лъчепречупване: 0.014—0.045.
Разсейване: 0.03.
Плеохроизъм: силен; X = безцветен, бледожълто, бледозелено; Y = зеленикавожълто; Z = жълтеникавозелено (
Anthony et al., 2001—2005).