Силиманит

Клас: Силикати

В метаморфни шисти, гнайси; по-рядко в пегматити (Anthony et al., 2001—2005).

Оригинално описание: Bowen, G. T., 1824. Description and Analysis of Sillimanite, a new mineral — American Journal of Science and Arts 8: 113—118 [виж в ‘Библиотека’].

Типово находище: Честър, окръг Мидълсекс, Кънектикът, САЩ.

Типов материал: неизвестен.

Етимология: в чест на Бенджамин Силиман, професор по химия и геология.

Разпространение: широко разпространен, но хубавите образци са рядкост: Австрия: Тирол, Зелрайнтал; Германия: Бавария, Боденмайс; Шри Ланка: Ратнапура (Anthony et al., 2001—2005).

Химия

Al2(SiO4)O

Основни елементи: кислород (O), алуминий (Al), силиций (Si).

Кристални данни

Кристалография: орторомбична — бипирамидален. Кристален хабитус: призматични кристали, може да са иглести, с квадратни напречни сечения, заоблени и набраздени, лошо завършени, до 2 cm (Anthony et al., 2001—2005).

Физични свойства

Цепителност: съвършена по {010} (Anthony et al., 2001—2005). Лом: неравен (Arem, 1987: 172). Издръжливост: крехък, як в агрегат (Anthony et al., 2001—2005). Твърдост: 6—7.5 (Lazzarelli, 2012). Плътност: 3.2—3.26 g/cm3 (Lazzarelli, 2012). Луминесценция: няма.

Оптични свойства

Цвят: безцветен или бял до сив, също кафяв, жълт, жълто-зелен, сиво-зелен, синьо-зелен, син; безцветен в тънък участък (Anthony et al., 2001—2005). Прозрачност: прозрачен до полупрозрачен (Anthony et al., 2001—2005). Блясък: стъклен до полудиамантен (Anthony et al., 2001—2005). Показател на лъчепречупване: 1.653—1.685 — анизотропен [двуосен (+)] (Lazzarelli, 2012). Двойно лъчепречупване: 0.014—0.021. Разсейване: силно (Anthony et al., 2001—2005). Плеохроизъм: ако e оцветен, X = бледокафяво или бледожълто; Y = кафяво или зелено; Z = тъмнокафяво или синьо (Anthony et al., 2001—2005).

Материал от ‘Хранилище’

1 образец: 0113 — 3.74 ct, Индия.

→ Изглед галерия