Рутил

Клас: Оксиди и хидроксиди
Група: Рутил

Чест акцесорен минерал в магмени скали, анортозит и гранитни пегматити; в хидротермално променени скали; в гнайси, шисти, контактно метаморфозирали варовици; в глини, глинести шисти (Anthony et al., 2001—2005). Фасетираните образци са много редки.

Рутил — образец 0173, снимка © НПМ

Оригинално описание: ‘Rutil’ Ludwig, C. F., 1803. Rutil — Handbuch der Mineralogie nach A. G. Werner 1: 305—306 [виж в ‘Библиотека’].

Типово находище: Оркахуело де ла Сиера, Мадрид, Испания.

Типов материал: неизвестен.

Етимология: от латински rutilus (рутилус), за червено, чест цвят на минерала.

Разпространение: много находища; няколко за хубави кристали: Австрия: Щирия, Херцогберг, близо до Модриах; Бразилия: Баия, Конкиста, Ибитиара; Италия: Трентино-Алто Адидже, Вал ди Вице; Намибия: Омаруру; САЩ: Арканзас, окръг Хот Спринг, при Магнет Коув; Калифорния, окръг Моно, Белите планини, в рудника Чемпиън; Северна Каролина, окръг Александър, при Стони Пойнт; Швейцария: Тичино, Лодрино (Anthony et al., 2001—2005).

Химия

TiO2

Основни елементи: кислород (O), титан (Ti).

Кристални данни

Кристалография: тетрагонална — дитетрагонално-бипирамидален. Кристален хабитус: кристалите призматични, удължени и набраздени, до 25 cm, рядко бипирамидални, масивни. Срастване: по {011}, често, или {031}, сгънати под остър ъгъл, мрежести; като контактни двойници с по два, шест или осем индивида, циклични, полисинтетични (Anthony et al., 2001—2005).

Физични свойства

Цепителност: по {110} добра; по {100} средна; по {111} в следи (Anthony et al., 2001—2005). Лом: мидест, полумидест, неравен (Anthony et al., 2001—2005). Издръжливост: крехък (Anthony et al., 2001—2005). Твърдост: 6—6.5 (Arem, 1987: 163). Плътност: 4.2—4.3 g/cm3 (Lazzarelli, 2012). Луминесценция: няма (Arem, 1987: 163).

Оптични свойства

Цвят: червеникавокафяв, червен, бледожълт, бледосин, виолетов, рядко зелен, черен (Anthony et al., 2001—2005). Прозрачност: непрозрачен, прозрачен в тънки фрагменти (Anthony et al., 2001—2005). Блясък: диамантен до полуметален (Anthony et al., 2001—2005). Показател на лъчепречупване: 2.609—2.903 — анизотропен [едноосен (+)] (Lazzarelli, 2012). Двойно лъчепречупване: 0.287. Разсейване: много силно (Lazzarelli, 2012). Плеохроизъм: отчетлив; червено, кафяво, жълто, зелено (Anthony et al., 2001—2005).

Материал от ‘Хранилище’

1 образец: 0173 — 0.97 ct, Бразилия.

→ Изглед галерия