[32] Руй

Координати: 22° 35’ 39’’ E, 42° 50’ 5’’ N — Надморска височина: 1080 m — Площ: 17439 ha

Описание: Районът обхваща българската част на Руй планина, заедно с котловинното поле на юг — поречието на река Ерма. Преобладават буковите гори и обработваемите площи. Иглолистните и смесени гори съставляват много малка част от общата площ. Срещат се пасища, открити тревни пространства, ливади, скали и скални комплекси. Характерни са мезофилните ливади с ливадна власатка (Festuca pratensis), броеничеста ливадина (Poa sylvicola), ливадна лисича опашка (Alopecurus pratensis), пасищен райграс (Lolium perenne) и издънкова полевица (Agrostis stolonifera).

Много слабо проучен район; отделни данни са публикувани от Тодорова & Петков (1915). Причините за включването на района са: наличие на важни популации на 7 от целевите видове [по-долу] и потенциалът му като обнадеждаващ район за установявянето на други целеви видове при бъдещи изследвания.

— Целеви видове: Zerynthia polyxena, Parnassius apollo, Scolitantides orion, Glaucopsyche alexis, Plebejus sephirus, Erebia medusa, Neptis sappho.

Защита и заплахи: Районът е слабо населен. Влияещите върху природата му човешки дейности са свързани с ползването на ливадите и пасищата, горското стопанство и развитието на инфраструктурата. Най-сериозните заплахи са деградацията на ливадите поради липсата на косене и паша, както и превръщането им в обработваеми земи. През последното десетилетие ползването на горите е интензивно. Засилва се и развитието на туризма, което може да окаже неблагоприятно въздействие върху местообитанията на пеперудите. Изключително сериозна заплаха е възможноста за разработване в района или в околностите на открити рудници и добив на злато чрез излужване с цианиди. Последствията са непредвидими, а евентуални аварии биха довели до екологична катастрофа.

Други бележки: През 1998 г. територията е определена за CORINE място, поради европейското си значение за опазването на редки и застрашени местообитания, растения и животни. През 2005 година територията е обявена от BirdLife International за Орнитологично важно място; установени са 97 вида птици, от които 11 вида са вписани в Червената книга на България. Данните за нощните пеперуди са оскъдни, повече данни има от с. Цегриловци, което е близо, но извън границата на района. От там са известни следните по-интересни видове: Lasiocampa grandis, Cyclophora annularia, Lygephila viciae, Mythimna impura, Divaena haywardi, Diaphora luctuosa, Chelis maculosa, Cycnia luctuosa, Nola confusalis, Aglia tau, Anticlea derivata. Видът Euplagia quadripunctaria е установен в околностите. Той е от приложение II на Директивата 92/43 на ЕС.