[10] Искърски пролом

NATURA 2000: Lycaena dispar

Координати: 23° 29’ 49’’ E, 43° 1’ 43’’ N — Надморска височина: 750 m — Площ: 22693 ha

Описание: Районът започва северно след град Своге и завършва при Лютиброд, като обхваща дясната част на пролома на река Искър. Още в началото има резки стеснения и ясно очертани завои, с издигащи се отстрани каменни стени от бял и червен пясъчник и млечнобели варовици, особено изразени при Лакатнишките скали. Растителността се състои предимно от горуново-габърови гори, церови гори, примесени с келяв габър (Carpinus orientalis) и храсталаци с преобладаване на мъждрян (Fraxinus ornus), леска (Corylus avellana), дрян (Cornus mas), глог (Crataegus monogyna) и други. Брeговете на р. Искър са обрасли с върби. Човешкото присъствие е повлияло района и навлизането на интрудуценти като салкъма (Robinia pseudoacacia) и айланта (американския орех). Районът е слабо населен и няма интензивно земеделие, животновъдство и промишленост.

Дневните пеперуди в района са добре проучени; резултати от регионално изследване са публикувани от Сливов (1968). Причините за включването на района са: наличие на важни популации на 7 от целевите видове [списък по-долу], особено на Zerynthia polyxena и Neptis sappho.

— Целеви видове: Zerynthia polyxena, Parnassius mnemosyne, P. apollo, Lycaena dispar, Scolitantides orion, Neptis sappho, Brenthis hecate.

Защита и заплахи: Основен проблем през последните години е развитието на местата за отдих и туризъм — по най-хубавите места, около ж.п. гарите и спирките, в близост до селата и махалите, израстват цели вилни селища. В непосредствена близост са едни от предпочитаните, особено за специализирания пещерен и алпийски туризъм места. Има преминаващ автомобилен път и железопътна линия — източник на значително замърсяване на околните територии.

Други бележки: Река Искър се използва за водни спортове — рафтинг и за спортен риболов. Това, заедно с обектите за пещерен туризъм и алпинизъм прави района много привлекателен. Близостта му до столицата и лесният достъп по шосе и ж.п. линия са предпоставки за бъдещо развитие на екотуризъм. Нощните пеперуди са били добре проучени за времето си, но за сегашните представи степента им на проученост е недостатъчна. В района са установени следните по-интересни видове нощни пеперуди: Lemonia balcanica, Saturnia spini, Perisomena caecigena, Schrankia taenialis, Deltote uncula, Calocucullia celsiae, Antitype suda shimae, Polymixis xanthomista (единствено находище в България), Apamea unanimis, Luperina testacea, Gortyna moesiaca, Gortyna borelii, Hadula stigmosa atlantica, Conisania renati meszarosi, Euplagia quadripunctaria. Последният вид е от приложение II на Директивата за хабитатите 92/43 на Европейския съюз.