English · Български

[04] Бяла река

Кърджалийска, Хасковска област


Координати: 25° 58’ 32’’ E, 41° 22’ 57’’ N — Надморска височина: 316 m — Площ: 30818 ha

Описание: Обхваща водосбора на Бяла река в най-югоизточната част на Източните Родопи, непосредствено до границата с Гърция. Растителността е твърде разнообразна и подложена на силно средиземноморско влияние. Има запазени гори от мизийски бук (Fagus moesiaca) и гори от горун (Quercus dalechampii). Широко разпространение имат и смесените дъбови гори от горун, виргилиев дъб (Quercus virgiliana), благун (Quercus frainetto) и космат дъб (Quercus pubescens), на места примесени с келяв габър (Carpinus orientalis) и с Acer monspessulanum. Срещат се единични или групи дървета от фисташка (Pistacia terebinthus), бадем (Amygdalus communis), кестен (Castanea sativa) и други. Бреговете на Бяла река и някои от притоците им са обрасли с крайречни гори от черна елша (Alnus glutinosa), източен чинар (Platanus orientalis) и върби. Добре застъпени са ксеротермните храсталачни съобщества от средиземноморски тип със значително видово разнообразие, с преобладаване на грипата (Phyllirea latifolia), червената хвойна (Juniperus oxycedrus), с участие на драка (Paliurus spina-christi), смрадлика (Cotinus coggygria) и мъждрян (Fraxinus ornus). На отделни места има единични и сравнително невисоки скали.

Дневните пеперуди в района са добре проучени; първите резултати са публикувани от Beshkov (1994, 1995). Причините за включването на района са: наличие на важни популации на 8 от целевите видове [списък по-долу], особено на Pyrgus cinarae, Pontia chloridice и Lycaena ottomanus.

Целеви видове: Pyrgus cinarae, Zerynthia polyxena, Pieris ergane, Pontia chloridice, Lycaena ottomanus, Pseudophilotes vicrama, Glaucopsyche alexis, Melitaea trivia.

Крайречни гори от черна елша (Alnus glutinosa), източен чинар (Platanus orientalis) и върби по долината на Бяла река. Биотоп на Lycaena ottomanus, Pseudophilotes vicrama, Glaucopsyche alexis, Melitaea trivia (фото С. Бешков, септември 2006).
Крайречни гори от черна елша (Alnus glutinosa), източен чинар (Platanus orientalis) и върби по долината на Бяла река

Защита и заплахи: Има една защитена местност, обявена за опазване на застрашени видове птици, както и за опазване на крайречни местообитания. Районът е засегнат от човешки дейности, свързани основно с традиционното животновъдство и земеделие. Горските местообитания са застрашени от пожари, залесяване с неприсъщи на района дървесни видове, както и незаконните сечи, особено покрай реките. През последните години доходен бизнес е голата сеч и превръщането на ценни гори в дървени въглища. Укрепването с каменни диги на коритото на Бяла река по съвместен проект с Гърция унищожи безвъзвратно заливните поляни и речни тераси. Намаляването на пашата и разораването на пасищата води до загуба на ценни тревни местообитания. Потенциална заплаха са и инвестиционни проекти, свързани с добив на полезни изкопаеми — злато и сребро чрез излужване с цианиди. През последното десетилетие започна по интензивно развитие на туризма в района, което при неразумно управление също може да доведе до негативни последици.

Други бележки: През 1998 г. голяма част от територията е обявена за CORINE място, поради европейското и значение за опазването на редки и застрашени местообитания, растения и животни. През 1997 г. територията е обявена от BirdLife International за Орнитологично важно място; установени са 167 вида птици, от които 33 са включени в Червената книга на България. Районът е с високо биологично разнообразие, но недостатъчно проучен. От там през 2001 г. бeшe описан нов вид водно конче (Somatochlora borisi) и там е едно от находищата на новоописания вид нощна пеперуда Nola ronkayorum. От пеперудите са установени някои редки и с консервациона значимост видове като: Triodia amasinus dobrogensis, Eochorica balcanica, Lemonia balcanica, Trichiura verenae, Perisomena caecigena, Eumera regina, Nychiodes waltheri, Apochima flabellaria, Paradrymonia vittata bulgarica, Cryphia amasina, Cryphia rectilinea, Grammodes bifasciata, Odice arcuinna, Praestilbia armeniaca, Calophasia platyptera, Amphipyra tetra, Lithophane ledereri, Lithophane merckii, Griposia wegneri, Tiliacea cypreago christiani, Orthosia schmidti pinkeri, Leucania herrichi, Agrotis syricola, Euplagia quadripunctaria и други. Последният е от приложение II на Директивата 92/43 на Европейския съюз.

Карта на района на Бяла река
Карта на района на Бяла река.