NATURA 2000:
Lycaena dispar
Координати: 24° 2’ 12’’ E, 43° 13’ 16’’ N —
Надморска височина: 190 m —
Площ: 28842 ha
Описание: Районът се намира в Предбалкана, край град Червен бряг от север и долината на река Косматица и Искърския пролом на юг. Разположен е в хълмист карстов район, прорязан от каньоновидни речни долини. Скалната основа е от триаски и юрски варовици, открита на много места в скални венци, стени, каменисти плата, понори и пещери. Голяма част е заета от открити тревни пространства от сухолюбиви и топлолюбиви тревни съобщества с преобладаване на белизма, луковична ливадина и черна садина. От храстите се срещат люляк, драка, трънкосливка и други. Срещат се и малки участъци с мезофилни ливади с ливадна власатка (Festuca pratensis), броеничеста ливадина (Poa sylvicola), ливадна тимотейка (Alopecurus pratensis), пасищен райграс (Lolium perenne), издънкова полевица (Agrostis stolonifera), както и храсталаци, главно от келяв габър. От горските местообитания с най-голяма площ са широколистните гори. Преобладават смесените дъбови гори от цер и благун. На места те са примесени и с келяв габър и космат дъб.
Дневните пеперуди в района са сравнително добре проучени; резултати от регионално изследване са публикувани от Сливов (
1968). Причините за включването на района са: наличие на важни популации на 8 от целевите видове [списък по-долу], особено на
Neptis sappho,
Melitaea aurelia и
Brenthis hecate.
—
Целеви видове: Zerynthia polyxena,
Lycaena dispar,
Scolitantides orion,
Maculinea arion,
Apatura metis,
Neptis sappho,
Melitaea aurelia,
Brenthis hecate.
Скални стени от триаски варовици обрасли с храстови съобщества от келяв габър, люляк и трънкосливка край с. Реселец, Карлуковски карст. Биотоп на
Neptis sappho, Polygonia egea (фото С. Бешков, 25 август 2006).
Защита и заплахи: В района има 16 природни забележителности и една защитена местност, като по-голямата част от тях са обявени за опазване на пещери и скални образувания. Разположен е в сравнително гъсто населен район с добре развита инфраструктура. По тези причини е лесно достъпен и подложен на значителен антропогенен натиск, свързан основно със земеделието, горското стопанство и туризма. Пасищата по склоновете са подложени на прекомерна паша от кози, което унищожава храстовата растителност. Друга дейност, свързана с разпокъсване и влошаване на тревните местообитания е замърсяването с битови и промишлени отпадъци. Сухите пасища и ливади са особено уязвими от пожари. Бракониерската сеч на дърва за огрев и залесяването с неприсъщи видове влошават качеството на горските местообитания.
Други бележки: Част от района се припокрива с CORINE място Карлуковски карст, определено през 1998 г. През 2005 година територията е обявена от BirdLife International за Орнитологично важно място; установени са 128 вида птици, от които 25 са вписани в Червената книга на България. От пеперудите са установени някои редки видове, като: Polygonia egea, Neognopharmia stevenaria, Cucullia artemisiae, Shargacucullia gozmanyi, Calocucullia celsiae, Amphipyra stix, Mythimna alopecuri.
Карта на района на Карлуковски карст.