English · Български

[36] Скрински пролом

Кюстендилска област


Координати: 22° 55’ 55’’ E, 42° 9’ 2’’ N — Надморска височина: 608 m — Площ: 11945 ha

Описание: Районът се намира между Невестино и Бобошево при Скринския пролом на река Струма. Проломът е с обща дължина около 20 км и попада в Струмската подобласт на Осоговско-Беласишката физикогеографска област. Изграден е главно от допалеозойски и палеозойски метаморфити, младопалеозойски гранити, мезозойски и палеогенни седименти, млади вулканити и кватернерни наслаги. Нееднаквата височина на релефа в тази област, неговото значително разчленение и различната му експонация оказват влияние за трансформацията на нахлуващите въздушни маси и за проявата на разнообразни климатични условия. Долината на река Струма в този район се характеризира с добре обособени признаци на преходно-континенталния климат. Районът се характеризира с основен зимен максимум на отока, но и с влияние на снегозадържането по склоновете със северна експозиция на околните планини. Скринският пролом попада във флористичния район Северна Струмска долина. Почти цялото протежение на река Струма в Скринския пролом е обрасло с естествена крайречна растителност. В някои участъци се срещат слабо застъпени съобщества на папур (Typha angustifolia, Typha latifolia), тръстика (Phragmites australis) и др. Коренната растителност на Скринския пролом от село Четирци до село Вуково е представена от широколистни гори от горун (Quercus dalechampii), виргилиев дъб (Quercus virgiliana) и келяв габър (Carpinus orientalis) на места с добре представен чeрвен божур (Paeonia peregrina). По скалистите места в пролома, където няма условия за развитие на дървесна растителност, на места е възникнала производна растителност от ксеротермни тревни формации на белизма (Dichanthium ischaemum), луковична ливадина (Poa bulbosa), садина (Chrysopogon gryllus) и ефемери. Храстовата растителност по тези места е със средиземноморски елементи като червената хвойна (Juniperus oxycedrus) и драката (Paliurus spina-christi) примесена с мъждрян (Fraxinus ornus). На места по припечните склонове широко е застъпено сграбичето (Astragalus onobrychis). По бреговете на р. Струма от дървесните видове е широко представена черната елша (Alnus glutinosa), която образува крайречни гори от до 60 и повече годишни дървета с подлес и не напуска бреговите очертания на реката. На такива места елшата е преобладаващ вид и определя облика на коренната растителност. В територията на пролома са установени и крайречни ивици от бяла върба (Salix alba) и бяла топола (Populus alba) от до 60 и повече годишни дървета с подлес. Белите тополи формират местообитание, на което Скринският пролом е най-северното известно находище. Представените на места ивици от източен чинар (Platanus orientalis) е спорно, дали са с естествен произход.

Много слабо проучен, но много перспективен район. Причините за включването на района са: наличие на важни популации на 4 от целевите видове [списък по-долу], особено на Zerynthia polyxena.

Целеви видове: Zerynthia polyxena, Pseudophilotes vicrama, Scolitantides orion, Glaucopsyche alexis.

Поляни край река Струма в района на Скринския пролом (фото: С. Бешков, май 2006).
Поляни край река Струма в района на Скринския пролом

Скали в Скринския пролом (фото: С. Бешков, 2006).
Скали в Скринския пролом

Защита и заплахи: Скринският пролом няма законова защита съгласно националното природозащитно законодателство. По предложение на Националния природонаучен музей Скринският пролом е предложен за NATURA 2000 място, а от 2005 г. е в процедура за обявяване на защитена местност с изрядна документация и проведени обществени обсъждания с пълната подкрепа на местното население. Въпреки това, без никаква аргументация районът е върнат за прецизиране от правителството на Р. България. Едногодишната забрана на Министъра на околната среда и водите за увреждащи природата дейности в района вече е изтекла. Една от заплахите за района са човешки дейности, свързани с ползване на ливадите и пасищата. Най-сериозните заплахи са косенето на ливадите, както и превръщането им в обработваеми земи. Промените в хидрологичния режим на района водят до промени във влажността на ливадите. Съществуваха и все-още има инвестиционни намерения за изграждане на каскади от малки руслови ВЕЦ на река Струма, което ще нанесе непоправими щети на речната екосистема и на крайбрежните местообитания.

Други бележки: От консервационно значимите растения се срещат над 10 защитени от Закона за биологичното разнообразие (2002) растителни вида и 6 вида от Червената книга на България. Един вид (Polypodium cambricum) в Р. България се среща само в Скринския пролом. Червеният божур (Paeonia peregrina) е под режим на опазване. Скалният рожец е балкански ендемичен вид и също е с висока консервационна стойност. От дървесните видове с консервационна стойност са около 60-годишните дървета от бяла топола, черна елша, орех, полски бряст и др. През 2005 година територията е обявена от BirdLife International за Орнитологично важно място. Въпреки недостатъчната проученост, досега от района са установени 118 вида защитени от Закона за биологичното разнообразие (2002), 127 вида от Бернската конвенция, 41 вида от Директивата за местообитанията 92/43 на Европейския съюз, 56 вида от SPEC, 2 вида от Рамсарската конвенция, 22 вида от Вашингтонската конвенция, 37 вида от Бонската конвенция; 17 вида от EMERALD; 6 вида от Европейски червени книги, 7 вида от IUCN, 20 вида от червените книги на България и 5 вида от CORINE BIOTOPES. Районът е изключително богат на културно-исторически паметници от национална и световна значимост и представлява туристически интерес. Поради многобройните старинни църкви и манастири, районът където е и родното мяста на св. Иван Рилски е известен още и под името Българската Света гора. Развитието на екотуризма, познавателния и селския туризъм е вече започнало и е възможност за съживяване на района. Вече има действащи проекти и направени екопътеки, посетителски центрове, указателни и информационни табели и увеличена леглова база. Река Струма се ползва за водни спортове и спортен риболов. Нощните пеперуди на Скринския пролом не са достатъчно добре проучени. В района досега са установени следните по-интересни видове нощни пеперуди: Poecilocampa alpina, Phyllodesma ilicifolia, Neognopharmia stevenaria, Dasycorsa modesta, Lycia graecarius, Cilix asiatica, Peridea korbi, Simyra dentinosa, Autophila ligaminosa, Egira anatolica, Orthosia opima, Perigrapha i-cinctum, Perigrapha rorida, Euxoa conspicua, Arctia festiva, но се очаква намирането и на много други с консервационна значимост.

Карта на района на Скрински пролом
Карта на района на Скрински пролом.