English · Български
[14] Караагач
Бургаска област
NATURA 2000: Lycaena dispar
Координати: 27° 46’ 21’’ E, 42° 13’ 24’’ N — Надморска височина: 2 m — Площ: 64 ha
Описание: Районът Караагач се намира в близост до устието на едноименната река (известна още като Китенска река) при гр. Китен. Основните растителни съобщества се състоят от смесени дъбови гори от цер и благун, а непосредствено до реката — от блатна и мочурна хигрофитна растителност, предимно обикновена тръстика, папур, Heleocharis palustris, острица и други. След обрастванията с тръстика от южният бряг на реката следва мочурлива ливада, която с отдалечаването от реката преминява в сухи поляни с драка, червена хвойна, Colutea arborescens и други. Гората южно от поляните е влажна, сенчеста, от огромни вековни дървета от благун (Quercus frainetto) и ясен с гъст склоп. Подлесът е с участието на миши уши (Ruscus aculeatus) и други сенколюбиви видове.
По отношение на дневните пеперуди районът е добре проучен; първо е изследването на Илчев (1924). Причините за включването на района са: наличие на важни популации на 3 от целевите видове [списък по-долу], от които с особено значение са тези на Lycaena dispar и L. ottomanus и наличие на важни популации от други редки видове, като например Melitaea arduinna.
— Целеви видове: Thymelicus acteon, Lycaena dispar, L. ottomanus.
Защита и заплахи: Главнa заплаха е застрояването на курортни комплекси по крайбрежието. Евентуална заплаха е реалната възможност от възникване на пожари от къмпингуващи и рибари. На места край пътищата се изхвърлят строителни и битови отпадъци и са превърнати в незаконни сметища. Сериозна заплаха може да се окаже третирането на заблатяванията с инсектициди за унищожаването на комарите през туристическият сезон. Такова третиране ще има силно отрицателно въздействие и върху другите насекоми, включително и върху пеперудите.
Други бележки: Тук минава един от основните миграционни пътища на птиците (Via Pontica). От пеперудите тук са установени следните редки видове: Dolbina elegans, Lasiocampa grandis, Saturnia pyri, Hipparchia syriaca, Kirinia roxelana, Cleorodes lichenaia, Craniophora pontica, Eremobina pabulatricula, Senta flammea. За последните 2 това е единственото им находище в България.
Координати: 27° 46’ 21’’ E, 42° 13’ 24’’ N — Надморска височина: 2 m — Площ: 64 ha
Описание: Районът Караагач се намира в близост до устието на едноименната река (известна още като Китенска река) при гр. Китен. Основните растителни съобщества се състоят от смесени дъбови гори от цер и благун, а непосредствено до реката — от блатна и мочурна хигрофитна растителност, предимно обикновена тръстика, папур, Heleocharis palustris, острица и други. След обрастванията с тръстика от южният бряг на реката следва мочурлива ливада, която с отдалечаването от реката преминява в сухи поляни с драка, червена хвойна, Colutea arborescens и други. Гората южно от поляните е влажна, сенчеста, от огромни вековни дървета от благун (Quercus frainetto) и ясен с гъст склоп. Подлесът е с участието на миши уши (Ruscus aculeatus) и други сенколюбиви видове.
По отношение на дневните пеперуди районът е добре проучен; първо е изследването на Илчев (1924). Причините за включването на района са: наличие на важни популации на 3 от целевите видове [списък по-долу], от които с особено значение са тези на Lycaena dispar и L. ottomanus и наличие на важни популации от други редки видове, като например Melitaea arduinna.
— Целеви видове: Thymelicus acteon, Lycaena dispar, L. ottomanus.
Блатна и мочурна хигрофитна растителност, предимно обикновена тръстика и папур край Китенска река, Караагач (фото С. Бешков, октомври 2005).
Други бележки: Тук минава един от основните миграционни пътища на птиците (Via Pontica). От пеперудите тук са установени следните редки видове: Dolbina elegans, Lasiocampa grandis, Saturnia pyri, Hipparchia syriaca, Kirinia roxelana, Cleorodes lichenaia, Craniophora pontica, Eremobina pabulatricula, Senta flammea. За последните 2 това е единственото им находище в България.
Карта на района на Караагач.