Програма ‘Образование с наука’ на МОН

1. Шифри към миналото — част 1: Как фосилите разказват истории

https://youtu.be/3NUSgx3qFyE

Може би всеки си е задавал въпроса от къде учените знаят толкова подробности за живота на Земята през миналите епохи. За това помагат две научни направления в палеонтологията — палеоекология и тафономия, които ни позволяват да извлечем различна информация от фосилите и вместващите ги седиментни скали. Палеоекологията ни позволява да научим взаимоотношенията между организмите и средата която обитават. Запазените фосили ни позволяват да научим повече за това как са живели, с какво са се хранили и какво поведение са имали отдавна изчезнали животни, да възстановим облика на древната среда, която са обитавали. Наблюденията върху състава на скалите, разположението на останките в пластовете, видовете, които се срещат в едно находище, техният строеж и особености помагат да се възстановят събития от геоложкото минало на нашата планета. Позволяват ни да научим повече за това как са живели, с какво са се хранили и какво поведение са имали отдавна изчезнали животни, да възстановим облика на древната среда, която са обитавали. При подготовката на презентацията са използвани следните източници: Briggs, D. & Crowther, P. (editors). 2003. Palaeobiology II. Blackwell Publishing, pp. 593; France, D. 2009. Human and nonhuman bone identification. CRC Press, Taylor & Francis; Kaiser, T., Schulz, E. 2009. Tooth wear gradients in zebras as an environmental proxy — A pilot study. Mitt. hamb. zool. Mus. Inst., 3, 187—210; Богданов И. И. 2016. Палеоэкология. 3-е изд., стереотип. Москва, Издательство ФЛИНТА, 176 с.; Захаров, В. 1984. Тафономия и экология морских беспозвоночных. Новосибирск, 80 стр.; Киселев, Г., Бродский, А., Попов, А., Янин, Б., Снигиренский, С. 2005. Общая палеоэкология с основами экологии. Изд. третье, доп., С.-Петерб. гос. ун-т, 148 с. Използван снимков материал от: https://www.vecteezy.com/free-vector/, Wikipedia, свободни домейни и авторски снимки Записът е направен в рамките на проект „Образование с наука“, финансиран от Министерството на образованието и науката.

2. Шифри към миналото — част 2: Как скалите разказват истории

https://youtu.be/a6Cis6_6k7g

Във втората част на лекцията „Шифри към миналото“ ще научим повече за вида на седиментите и наслагите, подоходящи за запазване на вкаменелостите. С това се занимава науката тафономия, която изучава през какви етапи от смъртта до превръщането им във фосили трябва да преминат и да оцелеят останките на организмите, за да стигнат накрая до учените. Д-р Латинка Христова ще ви разкаже повече за факторите, от които зависи дали скелетните останки ще се запазят в геоложката летопис или ще изчезнат безвъзвратно. При подготовката на презентацията са използвани следните източници: Захаров, В. 1984. Тафономия и экология морских беспозвоночных. Новосибирск, 80 стр.; Martin, R.E. 1999. Taphonomy: a process approach. Cambridge University Press, рр. 522.; Hone, D.W.E., Tischlinger, H., Xu, X., Zhang F. 2010. The Extent of the Preserved Feathers on the Four-Winged Dinosaur Microraptor gui under Ultraviolet Light. PLoS ONE 5(2): e9223. doi:10.1371/journal.pone.0009223; Brown C.M. 2017. An exceptionally preserved armored dinosaur reveals the morphology and allometry of osteoderms and their horny epidermal coverings. PeerJ. 5: e4066. doi:10.7717/peerj.4066; Haridy Y, Witzmann F, Asbach P, Schoch RR, Fröbisch N, Rothschild BM. Triassic Cancer—Osteosarcoma in a 240-Million-Year-Old Stem-Turtle. JAMA Oncol. 2019; 5 (3): 425—426; Gifford-Gonzalez D. 2018. Human, Animal, Geological Causes of Bone Breakage. In: An Introduction to Zooarchaeology. Springer, Cham; линк 1; линк 2; линк 3; линк 4; схемата на топковата мелница е взета от: линк 5. Използван е снимков материал от Wikipedia и свободни домейни, както и собствени снимки. Презентацията е част от програмата „Образование с наука“ на Националния природонаучен музей при БАН, създадена с финансовата подкрепа на Министерството на образованието и науката.

3. Светлата страна на нощта или 10 причини да обичаме прилепите

https://youtu.be/PYf6GFe5Ezk

„Светлата страна на нощта или 10 причини да обичаме прилепите“ е четвъртата, заключителна презентация от поредицата “Нови заболявания, далечни пътувания и прилепи: какво е общото между всичко това“. Като завършек на поредицата за нововъзникналите инфекциозни заболявания избрахме да си поговорим за особеностите на прилепите като животински вид. Защото има опасност да ни заразят с коронавирус ли? Съвсем не! В България такава опасност няма, всъщност, опасността не е сериозна дори и в Китай. Сериозна обаче е работата, която прилепите вършат за нас — от опрашването на растения и наторяването на почвата до регулацията на броя насекоми вредители. Накрая може би ще се окаже, че запазването на няколко стари дървета и поставянето на прилепни къщички ще ни се отрази по-добре от приемането на витамини. Със сигурност по-добре ще ни се отрази изучаването на уникалните особености на прилепите като светкавично реагиращата им имунна система, ефективната поправка на ДНК и механизмите за забавяне на стареенето. Когато страхът от тъмното ни премине, тези открития ще ни послужат и за решаването на някои от собствените ни човешки проблеми. Водещата Виолета Желязкова, докторант на НПМ-БАН и изследовател на National Geographic, се занимава с изследвания в областта на молекулярната популационна генетика, пещерната микробиология и хироптерологията (науката, която изучава прилепите). Докторската и теза е свързана с Болестта на белия нос при прилепите, причинявана от пещерната гъбичка Pseudogymnoascus destructans. Записът на презентацията е направен на 13 април 2020 в рамките на проект „Образование с наука“, финансиран от Министерството на образованието и науката.

4. Нововъзникващи инфекциозни заболявания при хората: откъде идват и можем ли да ги спрем

https://youtu.be/iFD_ZNHAteE

„Нововъзникващи инфекциозни заболявания при хората: откъде идват и можем ли да ги спрем“ е третата презентация от поредицата “Нови заболявания, далечни пътувания и прилепи: какво е общото между всичко това“. Целта ни е да отговорим на повишения интерес към темата за болестите, предавани от животните към човека или т. нар. зоонози. Подходяща е за ученици от гимназиален курс на обучение. Записът е направен на 6 април 2020 от 13:00 часа в рамките на проект „Образование с наука“, финансиран от Министерството на образованието и науката. Линкове, използвани в презентацията: линк 1 линк 2. Между 1940 и 2004 нововъзникналите инфекциозни заболявания в човешката популация са над 300, като броят им се увеличава значително с всяка изминала година. В развитите страни основна причина за това е устойчивостта срещу антибиотици, а в развиващите се страни, особено тези с богато биоразнообразие, все по-често болестотворни причинители „прескачат“ от животинското царство. Заболяванията с животински произход заемат най-големия дял от нововъзникналите инфекциозни заболявания при хора, като тук се включват известните в целия свят HIV, SARS, MERS и Ебола. От дивата природа е прескочил и COVID-19. Животните ли са виновни обаче? Отговорът е не. Животните правят това, което са правили винаги, а хората са тези, които все по-агресивно навлизат в техните територии. Колкото по-добре разбираме как става това, толкова по-добре ще можем да се защитим от бъдещи епидемии и да пазим човешкото здраве заедно с това на природата. Водещата Виолета Желязкова, докторант на НПМ-БАН и изследовател на National Geographic, се занимава с изследвания в областта на молекулярната популационна генетика, пещерната микробиология и хироптерологията (науката, която изучава прилепите). Докторската и теза е свързана с Болестта на белия нос при прилепите, причинявана от пещерната гъбичка Pseudogymnoascus destructans.

5. Масовите измирания — възходи и падения в историята на живота

https://youtu.be/jRCMvtvhf38

Нищо във Вселената не е вечно. Е, може би освен някои елементарни частици. Всичко се появява, развива и изчезва. Включително организмовите видове обитаващи планетата сега и в миналото й. Понякога изчезването е бавно и постепенно и засяга само една група животни или растения, а друг път е спонтанно, бързо и обхваща цялата биосфера — все едно някой е щракнал с пръсти и огромна част от живота на Земята изведнъж изчезва. През последните 542 милиона години по времето на т. нар. Фанерозойски еон животът преминава през 5, а според някои учени дори 6, чудовищни измирания. Масивни вулканични изригвания, формиране на суперконтиненти, глобално затопляне, ледникови епохи, невъобразими астероидни удари — много неща могат да доведат до катастрофа за живота. Какви са причините довели до най-големите масови измирания в историята на живота? Имат ли масовите измирания цикличен характер? Кои организми са загинали и кои са оцелели? Как тези събития са оформили еволюцията на организмовия свят и са създали природата позната ни днес? Живеем ли в момента във време на масово измиране? Това са въпросите, които тази лекция ще разгледа и на които ще даде отговори като при това ще покаже, че нищо не е вечно, животът винаги намира начин, но изчезването е завинаги. Подходяща е за ученици от гимназиален курс на обучение, за извънкласна форма на обучение. Записът е направен в рамките на проект „Образование с наука“, финансиран от Министерството на образованието и науката. За автора: Владимир Николов е докторант на Националния природонаучен музей при БАН, магистър по геология и палеонтология с диплома от СУ „Св. Климент Охридски“. Изследванията му са в областта на палеохистологията и по-конкретно костната хистология на българските нептичи динозаври. Художник палеоартист — автор на редица научно обосновани художествени реконструкции на фосилни животни, растения и праисторически екосистеми, които може да разгледате в сайта му.

6. Защо са болни прилепите и можем ли да ги излекуваме

https://youtu.be/w6CI63ZOBV0

Болестта на белия нос е смъртоносна болест при хиберниращите прилепи (тези, които спят зимен сън), безобидна в Европа, но смъртоносна в Северна Америка. Неин причинител е гъбичката Pseudogymnoascus destructans или белоносата гъба. Тъй като живее в дълбоки и студени пещери, нейното изследване е свързано с много приключения и опасности, но и комични ситуации. По време на лекцията ще разберете защо са важни прилепите за нас, с какво ни помагат и с какво можем да им помогнем ние. Ще обсъдим защо една болест може да има съвсем различни последствия на различните континенти и защо хигиената може да е по-важна от лекарствата. Не на последно място, ще имате възможност да проследите изцяло едно вълнуващо научно изследване от България, чиито резултати засягат не само прилепите. За автора: Виолета Желязкова e докторант на НПМ-БАН и изследовател на National Geographiс. Научните и изследвания са в областта на молекулярната популационна генетика, пещерната микробиология и хироптерологията (науката, която изучава прилепите). Докторската и теза е свързана с Болестта на белия нос при прилепите, причинявана от пещерната гъбичка Pseudogymnoascus destructans. Записът е направен в рамките на проект „Образование с наука“, финансиран от Министерството на образованието и науката.

7. Динозаврите — еволюция, биология и изчезване

https://youtu.be/IDAU2rza2ZY

Мислим си, че сме запознати с динозаврите — тези загадъчни, допотопни животни обитавали планетата ни преди повече от 66 милиона години. Чели сме за тях и сме ги гледали като звезди във високобюджетни холивудски продукции. Убедени сме, че видяното в „Джурасик Парк“ е достатъчно основание да твърдим, че ги познаваме. Така ли е обаче наистина? През последните 50 години науката за динозаврите претърпя Ренесанс. Някогашните почти митологични образи на кръвожадни хищници и чудовищни гиганти вкопчени в смъртоносна схватка за владение на примитивните пейзажи днес са отстъпили място на животни, които се оказват по-сложни, по-модерни, по-неочаквано впечатляващи и от най-смелите ни предположения. Днес динозаврите имат топла кръв, дишат като птици, грижат се за малките си, по-интелигентни са, а доста са покрити с меки пера. Нещо повече — някои от тях са успели да оцелеят в катаклизмите довели до изчезването на толкова много животни в края на мезозойската ера. Тази лекция ще ви запознае със съвременните виждания и данни за динозаврите и техния живот. Ще разберете кога са се появили първите динозаври, как са се борили за правото си да съществуват редом да далеч по-страшни животни и как накрая са станали доминиращите сухоземни животни на планетата и то за цели 134 милиона години! Ще научите как някои от тях са станали най-големите животни съществували някога, а също и колко и какви различни групи динозаври са съществували. Не на последно място ще се запознаете с причините довели до измирането им и кои всъщност на съвременните динозаври. Ако в цялата тази история на динозаврите има урок за научаване, то той е, че понякога дори да си най-добрият и да си направил всичко, което трябва, понякога просто губиш играта. Възможно ли е същото да се случи и с нас? Отговорите ще потърсите заедно с Владимир Николов, докторант на Националния природонаучен музей при БАН. Презентацията е подходяща за ученици (4—12 клас) за извънкласна форма на обучение, както и за всеки, който се интересува от темата. Записът е направен в рамките на проект „Образование с наука“, финансиран от Министерството на образованието и науката. За автора: Владимир Николов е докторант на Националния природонаучен музей при БАН, магистър по геология и палеонтология с диплома от СУ „Св. Климент Охридски“. Изследванията му са в областта на палеохистологията и по-конкретно костната хистология на българските нептичи динозаври. Художник палеоартист — автор на редица научно обосновани художествени реконструкции на фосилни животни, растения и праисторически екосистеми, които може да разгледате в сайта му.

8. Тайният живот на прилепите

https://youtu.be/iP13xkvJfYQ

От мрака на пещерите, през тавана на баба ви, до чашките на насекомоядните растения, прилепите живеят навсякъде. Те са единствените бозайници способни да летят. В тъмното се ориентират чрез ехолокация, а менюто им включва всичко от плодове до кръв. Съжителстват с вируси-убийци и са сред най-големите дълголетници на Земята. Тайните на живота на прилепите са твърде много и биологът Ния Тошкова от Националния природонаучен музей при БАН с радост ще разбули част от тях. Записът е направен в рамките на проект „Образование с наука“, финансиран от Министерството на образованието и науката. Ния Тошкова е асоцииран сътрудник на музея, член на Центъра за изследване и защита на прилепите при НПМ-БАН. Запис: 26 март 2020.

9. Нововъзникващи инфекциозни заболявания в дивата природа: кои са виновните

https://youtu.be/8c9iGzQkfeA

Повечето от вас вече знаят, че дивите животни могат да пренасят заболявания, опасни и за човека, но знаете ли, че обратното също е вярно? През последните десетилетия привнасянето на болестотворни микроорганизми, чужди за екосистемите, се превърна в една от основните заплахи за световното биоразнообразие. Процесът е известен като патогенно замърсяване и често е свързан с човешки дейности като международен транспорт и търговия, както и с все по-агресивното навлизане на хора в доскоро дивите територии. По време на лекцията ще разберете кои са най-сериозните нововъзникнали инфекциозни заболявания в природата към настоящия момент, какви са историите на тяхното разпространение и последствията от него. Не на последно място, ще си поговорим за екосистемните услуги и тяхната значимост за хората. Записът е направен в рамките на проект „Образование с наука“, финансиран от Министерството на образованието и науката. Автор: Виолета Желязкова, докторант на НПМ-БАН и изследовател на National Geographic, се занимава с изследвания в областта на молекулярната популационна генетика, пещерната микробиология и хироптерологията (науката, която изучава прилепите). Докторската и теза е свързана с Болестта на белия нос при прилепите, причинявана от пещерната гъбичка Pseudogymnoascus destructans.

10. „Изгубеният свят“ на българските динозаври, разкрит от изследванията на българските палеонтолози

https://youtu.be/vsbqoYGlPQc

Филмът Джурасик парк и всичките му продължения запалиха интереса към динозаврите на хора от всякакви възрасти. Но геоложките еволюция на нашата територия през милионите години е причина до момента у нас да има открити много малко останки на динозаври. Палеогеографията на Балканския полуостров като цяло през мезозойската ера също допринася за по-ограниченото разпространение на находища със запазени останки на четирикраки гръбначни животни от това време. В лекцията гл. ас. д-р Латинка Христова от Националния природонаучен музей — БАН разказва как учените изучават находищата на фосили, с какви методи извличат информацията от скалите и костите, за да могат накрая да обрисуват пейзажите и животните, обитавали територията на България в древни времена. В резултат на изследванията вече можем да кажем повече за находките от новото находище на къснокредни гръбначни от района на гр. Трън. Записът е направен на 24 март 2020 от 11:00 часа в рамките на проект „Образование с наука“, финансиран от Министерството на образованието и науката.