Експозиции — Зала 1 — Минералогия [Систематика на минералите]

В първата зала са изложени най-голям брой образци (около 1300), подредени по систематичен принцип в петнадесет вертикални витрини, както следва:


Във витрина ‘Самородни елементи’ са показани типични самородни елементи като платиновите метали, желязото, медта, златото, среброто, живака, а също въглерода (графит, диамант), сяра, арсен, антимон, бисмут и др.

Витрини ‘Сулфиди’ и ‘Сулфосоли’. Този клас включва повече от 300 минерални вида. Това са съединения на метали със сяра, селен, телур, арсен и по-рядко антимон и бисмут.

Сулфидите като сравнително прости съединения кристализират във форма с висока симетрия. Те обикновено са непрозрачни, с метален блясък, с големи относителни тегла и средна до ниска твърдост. По-големи сулфидни находища се образуват обикновено като резултат на отлагането им от хидротермални разтвори. Голяма част от материалите от този клас са важни руди, от които се добиват цветните метали: мед, цинк, олово, молибден, злато, сребро, живак и др. Пиритът е основният източник на сяра при добива на сярна киселина.

Във витрина ‘Оксиди’ и ‘Хидроксиди’ са представени минерали, които са съединения на кислорода (O2+) или хидроксилната група (OH-) с метали и по-рядко полуметали и неметали. Кислородът е най-разпространеният елемент в земната кора и играе важна роля особено в горните и части, поради това там се образуват по-голямата част от окисните минерали. Най-разпространеният окис — водата — заема основно място в окисните процеси. Към този клас принадлежат над 250 минерали със сравнително прост химичен състав, представен обикновено от един или по-рядко два главни метали. Основната част от оксидните и хидроксидните минерали са продукти, получени в резултат на преработка на първични минерали, под действието на вадозни разтвори — например големите бокситови находища на алуминий. Антипод на тези находища са образуваните в дълбочина пегматитови и магматични находища, където основни представители са оксидите на желязото, тантала, ниобия, титана, берилия, тория и др. Образуваните по този начин оксиди, рядко се натрупват в промишлени концентрации. В тези находища често се срещат някои добре оформени прозрачни разновидности на минерали — скъпоценни камъни. Макар и рядко, някои оксиди се образуват при хидротермални условия, като образуват промишлени находища на черните метали — желязо, манган, титан, никел и др.

Във витрина ‘Халогениди’ са показани съединения на калия, натрия, магнезия, калция и др. метали с хлора, йода, брома и флуора, от които най-разпространен е хлорът. В голямата си част те са прости в химично отношение еднометални съединения. На външен вид правят впечатление с разнообразие в оцветяването си, правилни кристални форми и са прозрачни и полупрозрачни. Към този клас се отнасят важни минерални суровини, използвани в химическата, металургичната, хранително-вкусовата промишленост и оптиката (халит — готварска сол и флуорит).

В шест витрини ‘Силикати’ са представени минералите, изграждащи до 90% от земната кора. Основен елемент в състава на тези минерали е силицият (Si), който заедно с кислорода участва в строежа на групата SiO4, която свързана в пространството образува тетраедър — главен градивен елемент в структурата на всички силикати. Силикатните минерали са над 500 броя и представляват основна съставна част на повечето скали (кварц, калиеви фелдшпати, плагиоклази, амфиболи, слюди, пироксени, оливини и др.). Голяма част от неметалните полезни изкопаеми също принадлежат към този клас — азбест, каолин, слюди, фелдшпати. Някои силикати притежават скъпоценни или декоративни качества — разновидностите на кварца (морион, аметист, опушен кварц, цитрин и др.), опал, ахат, халцедон, нефрит, лазурит, топаз, амазонит, аквамарин, смарагд, гранат, кунцит и др.

Класове ‘Фосфати’, ‘Борати’, ‘Арсенати’ и ‘Ванадати’ са представени в една витрина. Минералите от тези класове представляват соли, съответно на борната, фосфорната, арсеновата и ванадиевата киселини. Общо те наброяват около 300 вида, но присъстват в незначителни количества в състава на земната кора. По-голямата част от минералите са продукти на изветрителни седиментни процеси. Повечето борати се отлагат в затворени водни басейни и езера от типа Кашмир, Индерското езеро — Русия, Сърлс — САЩ. Счита се, че борът в тези находища е получен в резултат на вулканска дейност или от горещи извори. Апатитът (СaPO4) e най-широко разпространен от тези класове и широко използван в химическата промишленост и земеделието.

Класове ‘Волфрамати’, ‘Молибдати’ и ‘Сулфати’ са представени в една витрина. Към първите два класа принадлежат главните минерали, които са източници на волфрам и молибден (волфрамит, шеелит, молибденит). Към клас ‘Сулфати’ принадлежат 130 минерала, които са соли на сярната киселина. Като сложни съединения минералите от този клас са с ниска симетрия и твърдост. Повечето сулфати се разтварят добре във вода и лесно се пренасят в това състояние докато не бъдат неутрализирани и утаени. Като изключим барита, който е предимно хидротермален, почти всички останали сулфати са образувани в приповърхностни (окислителни) условия или са масивни отложения в големите водни басейни.

Клас ‘Карбонати’ е представен в една витрина. Минералите от тази група представляват соли на въглената киселина и елементите натрий, калций, магнезий, цинк, олово, мед, барий, редки земи и др. Всички карбонатни минерали са разтворими в солна киселина, а някои и във вода. Кристализират във форми с ниска симетрия и са образувани при изветрителни условия, или са продукт на отлагане във водни басейни. Приложението на минералите от този клас е разнообразно: от суровина за добив на някои метали, в химическата промишленост, оптиката, така и като компоненти за някои строителни материали и като облицовъчен материал.

В стенни витрини на залата са разположени новооткритите минерални видове в България, носещи български имена:

Във витринна маса е експонирана част от първата минераложка колекция, постъпила в музея през 1902 г.