Палеонтологичен музей Димитър Ковачев, Асеновград
Палеонтологичен музей Димитър Ковачев
кв. Баделема, ул. 212, 4230 Асеновград
телефон: 087 8250344
Входни такси
— индивидуален билет за лица над 18 години: 6,00 лв.
— ученици, студенти, пенсионери: 4,00 лв.
— деца от 3—6 години и хора с увреждания: 3,00 лв.
— семеен билет (родители с две деца до 18 г.): 15,00 лв.
— беседа на български език: 15,00 лв.
Безплатен вход
— деца до 3 години
— 18 май (Международен ден на музеите)
— 1 юни — деца до 14 годишна възраст
— всеки първи вторник от месеца — пенсионери, хора с увреждания и техните придружители
История
Палеонтологичният музей „Димитър Ковачев“, филиал на Националния природонаучен музей при БАН (НПМ-БАН) в Асеновград е създаден с договор от 22.02.1990 г. между БАН и Националния природонаучен музей при БАН от една страна, и община Асеновград по инициатива на проф. Николай Спасов, тогава научен сътрудник към НПМ-БАН, а по-късно ръководител на филиала и директор на НПМ-БАН (юни 2011—март 2020). Музеят е съставна част на отдел Палеонтология и минералогия на НПМ-БАН. За основа на музейните колекции е послужила уникалната училищна сбирка, събирана от ученици на гимназията в Асеновград, под ръководството на учителя по биология Димитър Ковачев, който организира с тях множество палеонтологични експедиции, подкрепени от местната община. Сбирката първоначално се съхранява в гимназията на града, а при учредяването на музея тя става част от колекциите на НПМ-БАН и е пренесена в сградата, предоставена от общината специално за филиал на музея. За пръв уредник на музея е назначен Димитър Ковачев и днес музеят носи неговото име, в знак на признание към особените му заслуги.
Експозиция
Първият етаж от музейната експозиция, създадена от екип на НПМ-БАН бива завършен през 1995 г. Експозицията му представя еволюцията на хоботните животни. Особено впечатляващ експонат е копието на туролския динотерий Deinotherium gigantissimum, чийто скелет е над 4 м. висок. Намерен е край с. Езерово от Димитър Ковачев, разкопан е от експедиция на Софийския университет, ръководена от проф. Васил Цанков и е възстановен и издигнат в палеонтологичния музей на Геолого-географския факултет на СУ от доц. Иван Николов. През 1999 г. бива завършена и открита тържествено експозицията на втория етаж на Асеновградския музей, а в чест на завършването на музея е организирана международна палеонтологична сесия. В тридесетте експозиционни витрини на втория етаж е представена т. нар. хипарионова бозайна фауна от късния миоцен на България. Рисунките и диорамата в тази експозиция са дело на художника-анималист Велизар Симеоновски, асоцииран сътрудник към Чикагския музей по естествена история и към НПМ-БАН. По-късно експозицията бива разширена и с фосилните находки от ранния плиоцен, разкрити по време на българо-френските палеонтологични разкопки край с. Дорково (З. Родопи), организирани (1985—1987) от Николай Спасов (НПМ-БАН) и ръководена от проф. Ербер Тома от Парижкия музей по естествена история.
Днес експозицията на Палеонтологичния музей „Димитър Ковачев“, филиал на НПМ-БАН не само привлича туристи от България и чужбина, но служи и за обучение на деца, ученици и студенти.
Колекции
Първоначалната музейна сбирка днес е многократно увеличена, благодарение на работата на двамата щатни консерватори на музея, които между 1990 и 2015 г. извличат, в лабораторията на музея и под ръководството на Д. Ковачев, хиляди изкопаеми кости, от повече от 15 тона седименти, донесени специално със средства на НПМ-БАН от известните палеонтологични находища Калиманци и Хаджидимово. Към тази сбирка се прибавят и ранноплиоценските фосили от българо-френските палеонтологични експедиции край с. Дорково.
Сбирката на Палеонтологичния филиал „Димитър Ковачев“ е уникална с това, че е една от най-богатите палеонтологични колекции в света от т. нар. пикермийска хипарионова фауна на късния миоцен, когато природата на Балканите, със своите носорози, жирафи, маймуни и антилопи е приличала на днешната африканска савана. Съхраняваната изкопаема фауна е с приблизителна възраст 8—7 млн. год., а колекцията съдържа към 35 000 фосилни костни останки.
Между най-впечатляващите в научно отношение фосили са многобройните черепи и други кости на хипариони (древни трипръсти коне) и чифтокопитни бозайници. Уникални са и скелетите на маймуната мезопитек, единственият известен скелет на късномиоценско бодливо свинче и на саблезъбата котка метайлурус (Metailurus major), пълният скелет на хиената адкрокута, напълно запазеният череп на махайродус, останки от редки фосилни хоботни и ред. др. От тези колекции са описани няколко нови за науката изкопаеми видове и дори родове животни, бозайници и птици и са подготвени множество научни публикации, разкриващи фауната на това време, благодарение на съвместната работа на учени от НПМ-БАН и изтъкнати чуждестранни палеонтолози. Тези изследвания допринесоха много за създаването на българска палеонтологична школа в областта на гръбначната фауна, чиито приноси са широко известни сред международната научна общност.
Персонал
Недко Недялков — гл. ас. д-р, уредник
Димитър Плачийски — гл. ас. д-р
Мариела Томова — техн. сътрудник
Научен ръководител на музея е доц. д-р Георги Марков от НПМ, София
Публикации върху научните колекции, съхранявани в музея
Boev, Z., Kovachev, D., 1998. Buteo spassovi sp. n. — a Late Miocene Buzzard (Accipitridae, Aves) from SW Bulgaria. — Geologica Balcanica, 29 (1—2): 125—129.
Spassov, N., 2000. The Turolian Hipparion-fauna and the character of the environment in the late Miocene of South-East Bulgaria. — Review of the Bulgarian Geological Society, Sofia, 61 (1—3): 47—59.
Kovachev, D., 2001. Description d’un squelette complet de Metailurus (Felidae, Carnivora, Mammalia) du Miocène supérieur de Bulgarie. — Geologica Balcanica, 31: 71—88.
Markov, G. N., Spassov, N., Simeonovski, V., 2002. Reconstruction of the facial morphology of Deinotherium gigantissimum Stefanescu, 1892 (based on the material from Ezerovo, South Bulgaria). — Historia naturalis bulgarica, 14: 141—144.
Spassov, N., 2002. The Turolian Megafauna of West Bulgaria and the character of the Late Miocene “Pikermian biome”. — Bollettino della Societa Paleontologica Italiana, 41 (1): 69—81.
Geraads, D., Spassov, N., Kovachev, D., 2001. New Chalicotheriidae (Perissodactyla, Mammalia) from Bulgaria. — J. of Vertebrate Paleontology, 21 (3): 596—606.
Kostopoulos, D., Spassov, N., Kovachev, D., 2001. Contribution to the study of Microstonyx: the Bulgarian case. — Geodiversitas, Paris, 23 (3): 41—437.
Христова, Л., Ковачев, Д., Спасов, Н., 2002. Хипарионите (Equidae, Mammalia) от късномиоценското находище Хаджидимово, Югозападна България. — Списание на Българското геологическо дружество, 63 (1—3): 89—98.
Geraads, D., Spassov, N., Kovachev, D., 2003. Palaeoreas lindermayeri (Wagner, 1848) from the upper Miocene of Bulgaria, and a revision of the species. — Geodiversitas, Paris, 25 (2): 405—415.
Koufos, G., Spassov, N., Kovachev, D., 2003. Study of Mesopithecus (Primates, Cercopithecoidea) from the Late Miocene of Bulgaria. — Palaeontographica, A, 269 (1—3): 39—91.
Hristova, L., Kovachev, D., Spassov, N., 2003. Hipparion brachypus Hensel, 1862 from the Late Miocene of Hadjidimovo, Southwestern Bulgaria. — Comptes rendus de l’Academie bulgare des Sciences, 56 (2): 77—84.
Христова, Л. 2003. Хипарионите (род Hipparion Christol 1832) от района на гр. Хаджидимово (късен миоцен, Югозападна България): таксономия и палеоекология. Дисертационен труд за присъждане на образователната и научна степен Доктор, Геологически институт-БАН, 131+24 стр.
Марков, Г. Н., 2004. Фосилните хоботни (Proboscidea, Mammalia) на България. Дисертационен труд за присъждане на образователната и научна степен Доктор, НПМ-БАН, София, 225+81 стр.
Spassov, N., Geraads, D., 2004. Tragoportax Pilgrim and Miotragocerus Stromer (Mammalia, Bovidae) from the Turolian of Hadjidimovo, Bulgaria, and a revision of the Late Miocene Mediterranean Boselaphini. — Geodiversitas, 26 (2): 339—370.
Spassov, N., Geraads, D., Kovachev, D., 2005. Tragoportax Pilgrim and Miotragocerus (Pikermicerus) Kretzoi (Mammalia, Bovidae) from the Turolian of Bulgaria. — Geologica Balcanica, 34 (3—4): 89—109.
Geraads, D., Spassov, N., Kovachev, D., 2005. Giraffidae (Artiodactyla, Mammalia) from the late Miocene of Kalimantsi and Hadjidimovo, South-Western Bulgaria. — Geologica Balcanica, 35 (1—2): 11—18.
Geraads, D., Spassov, N., Kovachev, D., 2006. The Bulgarian Chalicotheriidae (Mammalia): an update. — Revue de paléobiologie, Genève, 25 (2): 429—437.
Merceron, G., Zazzo, A., Spassov, N., Geraads, D., Kovachev, D., 2006. Bovid Paleoecology and paleoenvironments from the Late Miocene of Bulgaria: evidence from dental microwear and stable isotopes. — Palaeogeography, Palaeoclimatology, Palaeoecology, 241: 637—654.
Geraads, D., Spassov, N., Kovachev, D., 2006. A new Sporadotragus (Bovidae, Mammalia) from the late Miocene of Bulgaria. — Rivista Italiana di Paleontologia e Stratigrafia, 112 (3): 473—479.
Boev, Z., Kovachev, D., 2007. Euroceros bulgaricus gen. nov., sp. nov. from Hadzhidimovo (SW Bulgaria) (Late Miocene) — the first European record of Hornbills (Aves: Coraciiformes). — Geobios, 40: 39—49.
Markov, G. N., 2008. The Turolian proboscideans (Mammalia) of Europe: preliminary observations. — Historia naturalis bulgarica, 19: 153—178.
Kovachev, D., Atanasova, N., 2008. On the presence of genus Hystrix (Rodentia) in the Upper Maeotian from the region south of Hadzhidimovo town, Blagoevgrad district. — Review of the Bulgarian Geological Society, 69: 21—26.
Boev, Z., Spassov, N., Kovachev D., 2008. First Remains of Fossil Ostriches (Aves: Struthioniformes — Struthionidae) from Bulgaria. — Acta zoologica bulgarica, 60 (1): 89—98.
Geraads, D., Spassov, N., 2009. Rhinocerotidae (Mammalia) from the late Miocene of Bulgaria. — Palaeontographica, A, 287 (4—6): 99—122.
Boev, Z., Spassov, N., 2009. First Record of ostriches (Aves, Struthioniformes, Struthionidae) from the late Miocene of Bulgaria with taxonomic and zoogeographic discussion. — Geodiversitas, 31 (3): 493—507.
Hristova, L., 2009. Ontogeny and variability in the cheek region of hipparions from the Late Miocene locality Hadzhidimovo-1, Southwest Bulgaria. — Rivista Italiana di Paleontologia e Stratigraphia, 115 (1): 123—130.
Boev, Z., 2011. Falco bulgaricus sp. n. (Aves, Falconiformes) from the Middle Miocene of Hadzhidimovo (SW Bulgaria). — Acta zoologica bulgarica, 63 (1): 17—35.
Kovachev, D., 2012. A complete skeleton of Adcrocuta eximia (Roth and Wagner, 1854) from the Upper Maeotian (Turolian) of Hadzhidimovo, SW Bulgaria. — Geologica Balcanica 41 (1—3): 77—95.
Hristova, L. 2012. About the age of the Late Miocene localities of the Kalimantsi fossiliferous area on the basis of Cremohipparion (Perissodactyla, Equidae) skull morphology polymorphism. — Historia naturalis bulgarica, 20: 143—150.
Clavel, J., Merceron, G., Hristova, L., Spassov, N., Kovachev, D., Escarguel, G., 2012. On Mesopithecus habitat: Insights from late Miocene fossil vertebrate localities of Bulgaria. — Journal of Human Evolution, 63 (1): 162—179.
Boev, Z., 2012. Circaetus rhodopensis sp. n. (Aves, Accipitriformes) from the Late Miocene of Hadzhidimovo (SW Bulgaria). — Acta zoologica bulgarica, 64 (1): 5—12.
Markov, G. N., Kovachev, D., Tassy, P. 2014. A juvenile mandible of “Mastodon” grandincisivus Schlesinger, 1917 from Hadzhidimovo, SW Bulgaria. In: Kostopoulos, D. S., Vlachos, E., Tsoukala, E. (eds), Abstract Book of the VIth International Conference on Mammoths and Their Relatives. Scientific Annals of the School of Geology, Special Volume 102, 116.
Geraads, D., Spassov, N., 2016. Musteloid carnivores from the upper Miocene of South-Western Bulgaria, and the phylogeny of the Mephitidae. — Geodiversitas 38 (4): 543—558. https://doi.org/10.5252/g2016n4a5
Li, Y., Spassov, N., 2017. A new species of Paramachaerodus (Mammalia, Carnivora, Felidae) from the late Miocene of China and Bulgaria, and revision of Promegantereon Kretzoi, 1938 and Paramachaerodus Pilgrim, 1913. — Paläontologische Zeitschrift, 3 (91): 409—426; https://doi.org/10.1007/s12542-017-0371-7
Geraads, D., Spassov, N., 2020. A skull of Machairodus (Felidae, Mammalia) from the late Miocene of Hadjidimovo (Bulgaria), and its place in the evolution of the genus. — Geodiversitas 42 (9): 123—137.
Boev, Z., 2022. Additional material of Buteo spassovi Boev & Kovachev, 1998 from the Upper Miocene locality Hadzhidimovo (Blagoevgrad region, SW Bulgaria). — Geologica Balcanica, 51 (3): 17—19. [PDF]