Ново международно изследване представя първия цялостен генетичен анализ на къдроглавия пеликан

Ново международно изследване, публикувано в списание Avian Research, представя първия цялостен генетичен анализ на къдроглавия пеликан (Pelecanus crispus) в целия ареал на вида — от Югоизточна Европа до Централна Азия. В проучването участват учени и природозащитници от 10 държави, включително България, а сред съавторите е докторантът в Националния природонаучен музей при БАН, Свилен Чешмеджиев, член на Българското дружество за защита на птиците (БДЗП) и е в екипа на BirdLife Bulgaria.

Изследването е базирано на генетични проби от 299 къдроглави пеликана, събрани между 2019 и 2025 г. в 15 гнездови колонии — от Балканите и Турция до Русия и Монголия. България е представена с проби от най-голямата колония в страната — Защитена местност „Калимок-Бръшлен”, намираща се край гр. Тутракан.

Чрез анализ на митохондриална ДНК и микросателитни маркери учените установяват, че видът притежава сравнително ниско генетично разнообразие в целия си ареал. Според авторите това вероятно е резултат както от исторически процеси, свързани с последната ледникова епоха, така и от драматичния спад в числеността на вида през XIX и XX век вследствие на пресушаване на влажни зони, безпокойство и директно преследване от човека.

Резултатите показват също, че между отделните колонии съществува слаба, но отчетлива генетична структура. Установена е и зависимост между географското разстояние и генетичните различия между колониите, което предполага, че обменът на индивиди се осъществява постепенно между съседни популации. Въпреки това активният обмен на птици между различни влажни зони продължава да поддържа генетичната свързаност на вида в голяма част от неговия ареал.

Анализите предполагат, че съвременното разпространение на къдроглавия пеликан е започнало след последния ледников максимум преди около 20 000 години, когато видът вероятно е оцелял в райони около Черно море и Понто-Каспийския регион, а впоследствие постепенно е разширил ареала си към Европа и Централна Азия.

Авторите подчертават значението на международното сътрудничество за опазването на влажните зони и прилагането на ефективни природозащитни мерки за дългосрочното съхраняване на този застрашен и емблематичен вид.