Изтъкнат полски учен на работно посещение в Националния природонаучен музей — БАН
В рамките на междуакадемичното сътрудничество на Българската академия на науките с Полската академия на науките в Националния природонаучен музей при БАН от 1 до 8 септември работи проф. д-р Zbigniew Bochenski — един от водещите в света специалисти в областта на палеоорнитологията. Той е част от екипа на Института по еволюция и систематика на животните към Полската академия на науките в Краков и бивш негов директор в продължение на два мандата. Той е един от откривателите на първите колибри (сем. Trochochilidae) в Европа, както и на десетки нови за науката видове птици от палеогенски и неогенски находища в Европа и Северна Америка. Разработва ново направление в науката — палеотафономията на птиците.
Посещението му е в рамките на съвместен двустранен научноизследователски проект по линията на Спогодбата между БАН и ПАН за международно научно сътруничество No. IC-PL/15/2024-2025: „Ръководство за определяне на фалангата на крилото (phalanx proximalis digiti majoris) на европейските птици“. Проектът е двугодишен (2024—2025) и от българска страна в екипа участва проф. д.б.н. Златозар Боев — основоположник на палеоорнитологичното направление в изучаването на птиците в България чрез създадената от него остеологична колекция от птици — най-богатата на Балканския полуостров и една от най-богатите в Югоизточна Европа. В БАН и в ПАН вероятно този проект е сред най-„бутиковите“ научни проекти, защото се отнася до един твърде конкретен проблем — определянето чрез остеоморфологични и метрични признаци на една кост от крилата на птиците в Европа. Става дума за най-голямата фаланга от пръстите на крилата на съвременните птици — първата фаланга на големия (трети) пръст. Тя е плоска и компактна кост и обикновено се запазва сравнително добре в земните пластове. Затова се намира сравнително често (в сравнeние с другите фаланги) при разкопките в палеонтологичните и археологическите находища. Поради малките (спрямо останалите кости на скелета) й размери тя обаче рядко бива използвана за определянето на видовия състав на птиците в находищата и така информацията за палеоавифауните остава непълна. Съставянето на илюстриран фотоопределител в съчетание с морфологични и метрични признаци би улеснило изследователите в определянето (без сравнителни колекции!) на палеоорнитологични и археоорнитологични материали от находища в Европа.
Работата по проекта е почти преполовена. Съставени са основните определителни таблици до нивата семейства и род, а в много случаи — и до вид. За редица групи предстои въвеждането на разграничителни признаци за надеждното определяне до ниво вид, което ще е основната задача на екипа за оставащия срок от времетраенето на проекта.
В определителя са включени всички видове птици, установени на европейския континент. За съставянето му са използвани основно богатите остеологични колекции от птици в Института на еволюция и систематика на животните към Полската академия на науките в Краков и Националния природонаучен музей при БАН. Към тях са добавени и данни от колекциите на Националния природонаучен музей в Киев към Националната академия на науките на Украйна, както и някои други колекции. Изследването се явява като своеобразно продължение на друг предходен подобен проект, от който бе съставен подобен определител на дисталните (нокътните) фаланги на пръстите на краката на дневните (Accipitriformes и Falconiformes) и нощните (Strigiformes) грабливи птици в Европа:
Bochenski, Z. M., Tomek, T., & Wertz, K. (2023). Whose talon is this? A manual for the identification of ungual phalanges of European accipitrid birds of prey. International Journal of Osteoarchaeology, 33(6), 989—1005.
Wertz, K., Tomek, T., & Bochenski, Z. M. (2023). Whose talon is this? A manual for the identification of ungual phalanges of European birds of prey: Falcons and owls. International Journal of Osteoarchaeology, 33(4), 562—576.
Повече за него може да прочетете тук.
