Националният природонаучен музей при БАН участва в научната конференция „Природонаучните музеи в XXI век“

Научната конференция „Природонаучните музеи в XXI век“, организирана от Регионалния исторически музей в Русе (РИМ Русе), се проведе от 19 до 21 юни 2024 г. по повод навършването на 70 години от създаването на отдел „Природа“ в РИМ Русе и 10 години от откриването на експозицията на Екомузей с аквариум — Русе.

Сред участниците в научната конференция бяха учени и специалисти от седем музея, Тракийския университет, Природен парк „Беласица“, Българска фондация „Биоразнообразие“ и СНЦ „Зелени Балкани“, които споделиха добри практики за представяне на резултатите от научни изследвания в музеите и перспективи за изграждането на музейни експозиции, посветени на опазването на природата.

Националният природонаучен музей при БАН беше представен с пет теми.

Проф. д.б.н. Златозар Боев представи доклад „Националният природонаучен музей при Българската академия на науките в периода 2005-2011 г.“, изготвен в съавторство с доц. д-р Алекси Попов и проф. д-р Павел Стоев.

Доклад на тема „Нови находки на фосилни хоботни в колекциите на отдел „Природа“ на Регионалния исторически музей — Русе“ представи доц. Георги Марков, изготвен в съавторство с колегите от отдел „Природа“ на РИМ Русе Венцеслав Петков и Красимир Киров.

Доц. Николай Симов представи резултатите от работата на екипа по проект „Пещерите, като резервоар на нови и отново възникващи зоонози — екологично проследяване и метагеномен анализ в реално време“, финансиран от Национален фонд „Научни изследвания“ към Министерство на образованието и науката, по договор No. КП-06-Н51/9. Изследването на прилепи е динамична и изключително взискателна дисциплина, която често включва дълги часове работа в тежки условия и силен стрес — пещери, изоставени сгради и отдалечени райони. Настоящото проучване прави преглед и анализ на над 30 инцидента, забелязани заплахи и потенциални опасности по време на теренна работа и изследвания на на прилепи в България между 1993 и 2024 г. и може да бъде разглеждано като историческа ретроспекция с изводи и послание към учените и доброволците стриктно да се придържат към установените практики за безопасност, както и за подходящо обучение, по-кратки работни периоди, подкрепа за психичното здраве и сътрудничество на компетентните органи за опазване на личността на изследователите от посегателства и заплахи.

За дигиталната обработка на музейните колекции разказаха гл. ас. д-р Сълза Палпурина в презентацията си „Споделяне на музейни колекции в глобалната платформа за биоразнообразие GBIF“ и ас. Надежда Апостолова-Стоянова — в темата „Дигитализация на музейни колекции — опита на хербариум „Борис Ахтаров“ към НПМ-БАН“, изготвена в съавторство с д-р Сълза Палпурина.

Акцент в презентацията на д-р Палпурина бе изборът на Global Biodiversity Information Facility (GBIF), най-голямата платформа с отворен достъп до данни за биоразнообразието в света, за споделяне на данни за биоразнообразието от музейните научни колекции. Хербариумът „Борис Ахтаров“ на НПМ-БАН е първата колекция от България, с която стартира процеса по споделяне на научни колекции в GBIF и към момента е изцяло дигитализирана колекцията „Лихенизирани гъби“, а регулярно се споделят нови образци от колекция „Васкуларни растения“, които могат да бъдат видени тук: scientific-collections.gbif.org.

Ас. Надежда Апостолова-Стоянова акцентира върху дигитализирането на хербарните колекции като част от проекта „Надграждане на научната инфраструктура „Разпределена система от научни колекции — България (DiSSCo-BG): Етап 1 (2020–2023 г.)” и ползите от процеса на дигитализация — бърз, гъвкав и лесен достъп до информацията в създадената база данни; подобряване управлението на колекциите; създаване на възможност за споделяне на въведената информация за колекциите до широк кръг потребители в национален и международен аспект. Досега са дигитализирани над 4000 хербарни образци (BG-NMNHS-BOT) и 3345 образеца на лихенизирани гъби (BG-NMNHS-MYC).

Ас. Владимир Николов представи доклада „Съвременен поглед към палеонтологичното богатство на България — теренни проучвания и изграждане на интерактивна база данни с находища на фосилни гръбначни животни с високо научно и културно значение“, изготвен в съавторство със спец. Ралица Богданова и проф. Николай Спасов. Докладът описва извършените до момента теренни и камерални дейности по изпълнението на проект „Интердисциплинарни изследвания за създаването на интерактивна база данни и оценка на геоконсервационния потенциал на фосилни находища със значима научна и музейна стойност от България“, финансиран от Национален фонд „Научни изследвания“, Министерство на образованието и науката, по договор No. КП-06-ПН54/11. Фокусът е върху изследванията на мезозойската гръбначна фауна и палеонтологичните проучвания на бозайна фауна с късномиоценска възраст, проведени в района на Бургас и Видин.

В рамките на конференцията участниците посетиха археологическите резервати Средновековен град Червен и Ивановски скални църкви и смесената гнездова колония на о-в Мишка по река Дунав.

Материалите от конференцията ще бъдат достъпни в сайта на Регионален исторически музей — Русе: www.museumruse.com.