English | Български
Къде съм? > Начало > За нас > Новини

Националният природонаучен музей -- БАН участва в Дванайсетото издание на Софийския фестивал на науката (c) НПМ
Националният природонаучен музей -- БАН участва в Дванайсетото издание на Софийския фестивал на науката (1) (c) НПМ
Националният природонаучен музей -- БАН участва в Дванайсетото издание на Софийския фестивал на науката (2) (c) НПМ

Националният природонаучен музей — БАН участва в Дванайсетото издание на Софийския фестивал на науката

14 октомври 2022 18:30

На 8 и 9 октомври 2022 в София Тех Парк се проведе Дванайсетото издание на Софийския фестивал на науката, което за пореден път събра български и чужди учени, за да представят резултатите от своите изследвания, да обясняват познати феномени и да демонстират как те влияят върху живота ни.

Учените от НПМ-БАН се включиха с демонстрационен щанд, посветен на 120-годишнината от създаването на минераложката колекция на музея. Създадена през 1902 г., в началото тя събира няколко подарени колекции, от които най-богатата е тази на Курт Камлах със 724 образци и 185 минерални вида. Част от тази колекция беше представена на щанда на НПМ-БАН, заедно с оригиналните етикети към експонатите. Посетителите на щанда можеха да разгледат и описа на минераложката колекция в оригинала на първия печатан музеен каталог, издаден през 1907 г., както и да проследят историята на минераложката колекция в информационния постер.

Доц. Тихомир Стефанов, ихтиолог в НПМ-БАН и участник в 28-та Българска антарктическа експедиция се включи като представител на Асоциацията на младите полярни изследователи и разказа за образците, донесени от Антарктида. Сред тях бяха различни видове риби, които се срещат само в Антарктида, 7 вида от които се срещат и в района на Българската полярна база.

Гл. ас. д-р Надежда Карастоянова, археозоолог в НПМ-БАН, участва с презентация на сцена на тема От върховен хищник до домашен любимец — история на одомашняване на кучетата. Д-р Карастоянова разказа какви са първите доказателства за взаимоотношенията между хора и кучета и как анализът на кучешки останки от археологически обекти и ДНК анализи през последните години, насочват учените към нови хипотези за одомашняването на кучето.

Доц. Стефанов даде интервю за Агенция BGNES.

Версия за печат