English | Български
Николай Боев
Николай Крумов Боев е роден на 8 май 1922 г. в Айтос, Бургаска област. Баща му, Крум Боев е бил книжар, а майка му, Златка Георгиева Боева — учителка по френски и руски език. Единият му дядо — Никола Боев, е бил опълченец, участвал в битката при Стара Загора, а другият — войводата Дико Джелебов, е български революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, първият знаменосец на Илинденско-Преображенското въстание. В семейството са били три деца — имал брат и сестра.
Основното и прогимназиалното си образование завършва в Айтос. Като ученик проявявал голям интерес към животните. Тогава прави и първите си системни наблюдения върху птиците в Айтос и събира голяма сбирка от насекоми. Гимназиалното си образование получава в I-ва мъжка гимназия през 1941 г. в гр. Варна. В гимназията и по-късно в Софийския университет главното му влечение остават зоологията и по-специално — птиците. Първата си статия ‘Прокълнати птици’ издава (1941) в авторитетното списание ‘Природа’ още като ученик на 18-годишна възраст. Там излиза и втората му статия (1944).
Като войник през 1941—1943 г. в Шумен събира вкаменелости из Шуменското плато и чете редица произведения на италиански, френски, немски, руски и английски учени-естественици. Докато е в армията, за кратко време е командирован от Шумен в София. Отпуските си прекарва в Царския Естествено-исторически музей, където почти всяка събота и неделя опитвал с наличните си книги да определя птици и бозайници, подредени във витрините. Там се запознава лично и с Цар Борис III — изтъкнат познавач на птиците. Още като войник, Николай Боев бил в интензивна кореспонденция с един от водещите по онова време орнитолози в света — италианеца Edgardo Moltoni, който му изпращал всички свои научни публикации. След 1944 г. контактите на Н. Боев с E. Moltoni били вече невъзможни, а мечтите да продължи образованието си в Италия — разбити завинаги.
През 1943 г. започва следването си по естествена история в Природо-математическия факултет на Софийския университет ‘Св. Климент Охридски’ (1943—1947 г.). За този период той пише: ‘… Но почнаха бомбардировките и едва изкарахме първия семестър. За целия втори семестър бяхме разпуснати. През това време писах едно обширно писмо до Павел Патев (тогава директор на Зоологическата градина и единствения наш орнитолог), с което му пратих списък на нови за нашата фауна 30 вида птици според литературни данни и проучванията ми от сбирката птици в музея (като войник).’. В обширното си писмо-отговор, П. Патев потвърждава неговите издирвания по отношение на състава на нашите птици и му благодари за някои нови данни, които бил пропуснал. По-късно Патев включва в монографията си ‘Птиците в България’ (1950) данните от неговия ‘Списък на нови за нашата страна 30 вида птици’, което е и първият сериозен научен принос на Боев в изучаването на българската орнитофауна.
С П. Патев Николай се запознава лично едва през 1945 г. като студент второкурсик. По-късно той го привлича да му помага при подреждането на орнитологичните сбирки. Боев е доброволен сътрудник на Българска орнитологическа централа при Царския Естествено-историческия музей в София. Като студент във II курс д-р Иван Буреш му предлага да подреди орнитологичните сбирки в музея след бомбардировките през март 1944 г. И по-късно като лаборант, Н. Боев доброволно помага за подреждането на колекциите от гръбначни животни (и особено от птици). Първоначално това става под ръководството на акад. д-р Иван Буреш и Павел Патев, когото нарича ‘моя учител’. Силно пострадалите от бомбардировките сбирки се нуждаели от реставриране, почистване и подреждане, което Боев прави с желание и интерес. Тази дейност съвпада с цялостното ремонтиране на музея, организирано и проведено от д-р Кръстю Тулешков и по-късно довършено от д-р Нено Атанасов. По политически съображения след 9 септември 1944 г. за Николай Боев настъпват трудни години. Почти всички от преподавателите му, видни наши естественици (проф. Георги Паспалев, проф. Николай Стоянов, проф. Даки Йорданов, доц. Пенчо Дренски, доц. Александър Вълканов, проф. Петър Бакалов), са възхитени от знанията на Николай. Способността му да рисува е оценена и от П. Патев, който му предлага да изготви щриховите рисунки в монографията му за българските птици. Като студент отпечатва 20 научно-популярни статии, а до 25-ата си година има вече над 40 статии в десетина столични списания и вестници. В свое писмо проф. Ал. Вълканов, директор на Черноморската биологична станция (дн. Варненски аквариум), пише до акад. Ив. Буреш: ‘Николай Боев е един от най-добрите и надеждни студенти-естественици, които са преминавали през последните двадесет и пет години през нашия университет. По отношение на неговата начетеност и познания аз го поставям без колебание в редицата на малкото наши вече напълно оформени зоолози. Основа, която го издига особено високо в моите очи и представлява сигурен залог за неговия успех и напредък в науката, е кристално чистата му любов към зоологията, на която се е посветил, любов, която го държи много високо над користното отношение към науката.’ В началото на м. юни 1947 г. Н. Боев завършва семестриално следването си във Физико-математическия факултет. Дипломира през 1949 г.
На 1 август 1947 г. е назначен като лаборант в Природонаучния музей при БАН (дн. Национален природонаучен музей), а от 1 юни 1949 г. — като асистент в Зоологическата градина при БАН. От 1 март 1950 г. е назначен за младши научен сътрудник в Зоологическия институт с музей при БАН, но след 31 ноември 1951 г. пак е прехвърлен на работа в зоопарка. През 1963 г. е върнат отново на работа в Зоологическия институт с музей, където работи до 1969 г. Като лаборант в музея, Николай Боев подрежда разпилените и повредени от бомбардировките колекции от птици, яйца и гнезда и помага на д-р Нено Атанасов за подреждането на колекциите от бозайници, на д-р Буреш — за влечугите и земноводните, а на доц. П. Дренски — за рибите. Оказва съдействие в и набавянето на необходимата научна специализирана литература по зоология за библиотеката на института.
От първите години на научната си кариера, Н. Боев е ревностен защитник на природата. Той става член на Съюза за защита на родната природа и изготвя неговата емблема — профилното изображение на брадат лешояд, впоследствие превърнало се в символ на българската природозащита. От май 1951 г. Н. Боев е секретар на Съюза за защита на природата с председател д-р Кирил Ризов. По-късно членува и в Комисията по защита на природата при БАН до трансформирането й през 1967 г. Участва в работата на комисията по изработването на текста на Закона за защита на природата. Активната популяризация на природозащитните идеи го превръща в един от най-изтъкнатите наши популяризатори на природонаучни и природозащитни знания.
Дванадесетгодишната му дейност в Софийската зоологическа градина при БАН е от изключително значение за твърде обеднялата на видове и екземпляри след войната зоологическа градина. Н. Боев е консултант и на проектите и съпроектант на зоопарковете в Хасково, Димитровград, Благоевград, Габрово, Варна и др., както и да новия Софийски зоопарк, от който досега е реализиран само първият етап.
Като млад специалист в БАН той завежда Българската орнитоцлогична централа, отговаря за стопанисването на Мандренското езеро, дн. язовир Мандра. През тези години използва възможността да се запознае с дейността и устройството на зоологическите градини в столиците на повечето европейски държави. Всичко това го прави един от най-добрите специалисти и по зоопарково дело в България.
Най-плодотворния период за Николай Боев като полеви орнитолог е десетилетието 1955—1965 г., когато той съобщава 4 нови вида (освен 30-те вида птици, съобщени през 1944 г. на П. Патев) за българската орнититофауна — среден корморан, трипръста чайка, дългоклюна чайка и тънкоклюн листоног, проучва с колеги състава и разпространението на птиците в Тракия, публикува много нови данни за редица слабо известни в страната видове и отпечатва (1962) най-пълната за времето си фауна на птиците в България, съдържаща много данни от лични наблюдения и илюстрирана от него с черно-бели щрихови рисунки.
През 1963 г. Боев е поканен и в продължение на 5 години чете лекции по зоогеография и специален курс по орнитология в Биологическия факултет в Софийския университет. Най-активно Боев участва в изготвянето на новия Закон за защита на природата и Правилника за приложението му.
Пак по това време (1963—1965 г.) като уредник в музея той изготвя план за ‘Постепенна модерна реорганизация’, въвежда нов тип на експониране в биогрупи и ‘малки макетни диорами’, провежда инвентаризация и значително допринася за обогатяването на музейните колекции с нови препарати. Продължава работата си по съставянето на ‘Български зоологичен речник’, който смятал да послужи за изготвянето на българската зоологична номенклатура, каквато и до днес все още няма изградена. Към 1968 г. той вече е събрал над 2000 български народни названия на птиците (средно по 6 имена за всеки вид) и още много други за останалите животни. По подобие на труда си за изчезването на бобъра у нас, към 1968 г. Боев е почти готов с публикуването на работите си за тура и елена лопатар. Те обаче остават непубликувани.
На 13 декември 1967 г. след участие в конкурс, от 1970 г. е Н. Боев е назначен като старши научен сътрудник в Комисията по защита на природата при БАН с председател проф. Г. Паспалев, където е нейн научен секретар. Впоследствие става ръководител на Секция ‘Защитени природни територии и защитен генетичен фонд’ в заменилия е Научно-координационен център по опазване и възпроизводство на околната среда (НКЦОВОС) при БАН. По това време е и член на научните съвети при издателствата ‘Наука и изкуство’, ‘Земиздат’ и ‘Варна’, в които успява да предложи за отпечатване у нас на десетки полезни и интересни популярни книги с природонаучна и природозащитна тематика на известни чуждестранни автори като Жан Дорст, Бернхард Гжимек, Джой Адамсън, Максим Зверев, Джералд Даръл, Борис Стрелников, Никола Тинберген, Юлиус Комарек, Рейчъл Карлсън, Джейн Гудол, Е. П. Спангенберг и др. Той познавал повечето от тях лично и бил в отлични приятелски и колегиални отношения с тях.
Боев мечтае и за изграждането у нас на един Институт по екология и защита на природата, каквито вече имало в редица източно-европейски страни. Той смята, че НКЦОВОС би могъл да прерасне в едно такова научно учреждение към Българската академия на науките. Изготвя концепция, и подробни планове, с които предлага изграждането му пред ръководството на БАН и висши държавни институции. За жалост тази негова идея, макар и за кратко, се реализира едва след смъртта му. Впоследствие Институтът по екология при БАН е трансформиран в Централна лаборатория по обща екология при БАН, а в 2010 г. изгубва самостоятелност. В периода 1973—1976 г. Н. Боев отново е поканен за преподавател в Биологическия факултет на Софийския университет — този път по ‘Основи на защитата на природната среда’. През 1979—1981 г. той често е командирован в гр. Котел, където работи като научен консултант по изграждането на експозицията на новия Природонаучен музей. Заедно с това работи (1979—1980 г.) и по своята част (за 16 вида птици) на ‘Червена книга на Н Р България’. През 1981 г. планира издаването на книгите ‘Аклиматизация на дивите бозайници и птици’ и ‘Животни и топонимия’. Предвиждал да издаде второ поправено и допълнено издание на частта за птиците от ‘Фауна на България — кратък определител’ и доста други… За съжаление Боев не успява да отпечата тези интересни свои трудове. Пенсионира се през 1984 г. Умира на 12 ноември 1985 г., работейки над коректурите на последната си книга — за декоративните птици.
Научното му наследство се състои в 50 научни труда, 4 учебника, 29 научно-популярни книги и над 650 научно-популярни и публицистични статии. Сред по-значимите му трудове са тези за бобъра, средния корморан, степния пор, гугутката, за черния щъркел, птиците на Тракия, частта за птиците във ‘Фауна на България — кратък определител’ и др. Някои от научно-популярните му книги, са преведени на чужди езици и издадени няколкократно в Германия, Турция и Чехословакия. Най-значимата от популярните му книги обаче, ‘Декоративни птици’, излиза посмъртно. Три години по-късно (1988) е създанено (по негова идея) Българското дружество за защита на птиците.
Н. Боев бе инициатор за издаването на първото издание на ‘Червена книга на Република България’ в 2 тома, нейн съавтор и един от главните й редактори. Автор е и на повече от 120 статии за птиците в 5-томната ‘Кратка българска енциклопедия’ (1963—1969) и на статиите за животинския свят в ‘Енциклопедия А — Я’ (1974), издадени от БАН, част от които са илюстрирани лично от него. Като един от най-изявените популяризатори на природонаучни знания, Николай Боев е бил член на редколегиите на списанията ‘Лов и риболов’, ‘Бодра смяна’, ‘Защита на природата’, ‘Наука и техника за младежта’, ‘Турист’, ‘Курорти’, ‘Наша Родина’, ‘Природа и знание’, ‘Космос’, на туристическия вестник ‘Ехо’ и вестниците ‘Вечерни новини’ и ‘Септемврийче’. С научната си дейност и огромните му приноси в областта на популяризацията на защитата на природата Николай Боев е смятан за основоположник на съвременната природозащита в България. За него авторитетното британско орнитологично списание ‘The Ibis’ пише: ‘[Боев] е бащата на съвременната орнитология и природозащита в България. … Беше привилегия да го познаваш.’. Осми май (рождената му дата) е включен в природозащитния ‘Календар’ на България.
Основното и прогимназиалното си образование завършва в Айтос. Като ученик проявявал голям интерес към животните. Тогава прави и първите си системни наблюдения върху птиците в Айтос и събира голяма сбирка от насекоми. Гимназиалното си образование получава в I-ва мъжка гимназия през 1941 г. в гр. Варна. В гимназията и по-късно в Софийския университет главното му влечение остават зоологията и по-специално — птиците. Първата си статия ‘Прокълнати птици’ издава (1941) в авторитетното списание ‘Природа’ още като ученик на 18-годишна възраст. Там излиза и втората му статия (1944).
Като войник през 1941—1943 г. в Шумен събира вкаменелости из Шуменското плато и чете редица произведения на италиански, френски, немски, руски и английски учени-естественици. Докато е в армията, за кратко време е командирован от Шумен в София. Отпуските си прекарва в Царския Естествено-исторически музей, където почти всяка събота и неделя опитвал с наличните си книги да определя птици и бозайници, подредени във витрините. Там се запознава лично и с Цар Борис III — изтъкнат познавач на птиците. Още като войник, Николай Боев бил в интензивна кореспонденция с един от водещите по онова време орнитолози в света — италианеца Edgardo Moltoni, който му изпращал всички свои научни публикации. След 1944 г. контактите на Н. Боев с E. Moltoni били вече невъзможни, а мечтите да продължи образованието си в Италия — разбити завинаги.
През 1943 г. започва следването си по естествена история в Природо-математическия факултет на Софийския университет ‘Св. Климент Охридски’ (1943—1947 г.). За този период той пише: ‘… Но почнаха бомбардировките и едва изкарахме първия семестър. За целия втори семестър бяхме разпуснати. През това време писах едно обширно писмо до Павел Патев (тогава директор на Зоологическата градина и единствения наш орнитолог), с което му пратих списък на нови за нашата фауна 30 вида птици според литературни данни и проучванията ми от сбирката птици в музея (като войник).’. В обширното си писмо-отговор, П. Патев потвърждава неговите издирвания по отношение на състава на нашите птици и му благодари за някои нови данни, които бил пропуснал. По-късно Патев включва в монографията си ‘Птиците в България’ (1950) данните от неговия ‘Списък на нови за нашата страна 30 вида птици’, което е и първият сериозен научен принос на Боев в изучаването на българската орнитофауна.
С П. Патев Николай се запознава лично едва през 1945 г. като студент второкурсик. По-късно той го привлича да му помага при подреждането на орнитологичните сбирки. Боев е доброволен сътрудник на Българска орнитологическа централа при Царския Естествено-историческия музей в София. Като студент във II курс д-р Иван Буреш му предлага да подреди орнитологичните сбирки в музея след бомбардировките през март 1944 г. И по-късно като лаборант, Н. Боев доброволно помага за подреждането на колекциите от гръбначни животни (и особено от птици). Първоначално това става под ръководството на акад. д-р Иван Буреш и Павел Патев, когото нарича ‘моя учител’. Силно пострадалите от бомбардировките сбирки се нуждаели от реставриране, почистване и подреждане, което Боев прави с желание и интерес. Тази дейност съвпада с цялостното ремонтиране на музея, организирано и проведено от д-р Кръстю Тулешков и по-късно довършено от д-р Нено Атанасов. По политически съображения след 9 септември 1944 г. за Николай Боев настъпват трудни години. Почти всички от преподавателите му, видни наши естественици (проф. Георги Паспалев, проф. Николай Стоянов, проф. Даки Йорданов, доц. Пенчо Дренски, доц. Александър Вълканов, проф. Петър Бакалов), са възхитени от знанията на Николай. Способността му да рисува е оценена и от П. Патев, който му предлага да изготви щриховите рисунки в монографията му за българските птици. Като студент отпечатва 20 научно-популярни статии, а до 25-ата си година има вече над 40 статии в десетина столични списания и вестници. В свое писмо проф. Ал. Вълканов, директор на Черноморската биологична станция (дн. Варненски аквариум), пише до акад. Ив. Буреш: ‘Николай Боев е един от най-добрите и надеждни студенти-естественици, които са преминавали през последните двадесет и пет години през нашия университет. По отношение на неговата начетеност и познания аз го поставям без колебание в редицата на малкото наши вече напълно оформени зоолози. Основа, която го издига особено високо в моите очи и представлява сигурен залог за неговия успех и напредък в науката, е кристално чистата му любов към зоологията, на която се е посветил, любов, която го държи много високо над користното отношение към науката.’ В началото на м. юни 1947 г. Н. Боев завършва семестриално следването си във Физико-математическия факултет. Дипломира през 1949 г.
На 1 август 1947 г. е назначен като лаборант в Природонаучния музей при БАН (дн. Национален природонаучен музей), а от 1 юни 1949 г. — като асистент в Зоологическата градина при БАН. От 1 март 1950 г. е назначен за младши научен сътрудник в Зоологическия институт с музей при БАН, но след 31 ноември 1951 г. пак е прехвърлен на работа в зоопарка. През 1963 г. е върнат отново на работа в Зоологическия институт с музей, където работи до 1969 г. Като лаборант в музея, Николай Боев подрежда разпилените и повредени от бомбардировките колекции от птици, яйца и гнезда и помага на д-р Нено Атанасов за подреждането на колекциите от бозайници, на д-р Буреш — за влечугите и земноводните, а на доц. П. Дренски — за рибите. Оказва съдействие в и набавянето на необходимата научна специализирана литература по зоология за библиотеката на института.
От първите години на научната си кариера, Н. Боев е ревностен защитник на природата. Той става член на Съюза за защита на родната природа и изготвя неговата емблема — профилното изображение на брадат лешояд, впоследствие превърнало се в символ на българската природозащита. От май 1951 г. Н. Боев е секретар на Съюза за защита на природата с председател д-р Кирил Ризов. По-късно членува и в Комисията по защита на природата при БАН до трансформирането й през 1967 г. Участва в работата на комисията по изработването на текста на Закона за защита на природата. Активната популяризация на природозащитните идеи го превръща в един от най-изтъкнатите наши популяризатори на природонаучни и природозащитни знания.
Дванадесетгодишната му дейност в Софийската зоологическа градина при БАН е от изключително значение за твърде обеднялата на видове и екземпляри след войната зоологическа градина. Н. Боев е консултант и на проектите и съпроектант на зоопарковете в Хасково, Димитровград, Благоевград, Габрово, Варна и др., както и да новия Софийски зоопарк, от който досега е реализиран само първият етап.
Като млад специалист в БАН той завежда Българската орнитоцлогична централа, отговаря за стопанисването на Мандренското езеро, дн. язовир Мандра. През тези години използва възможността да се запознае с дейността и устройството на зоологическите градини в столиците на повечето европейски държави. Всичко това го прави един от най-добрите специалисти и по зоопарково дело в България.
Най-плодотворния период за Николай Боев като полеви орнитолог е десетилетието 1955—1965 г., когато той съобщава 4 нови вида (освен 30-те вида птици, съобщени през 1944 г. на П. Патев) за българската орнититофауна — среден корморан, трипръста чайка, дългоклюна чайка и тънкоклюн листоног, проучва с колеги състава и разпространението на птиците в Тракия, публикува много нови данни за редица слабо известни в страната видове и отпечатва (1962) най-пълната за времето си фауна на птиците в България, съдържаща много данни от лични наблюдения и илюстрирана от него с черно-бели щрихови рисунки.
През 1963 г. Боев е поканен и в продължение на 5 години чете лекции по зоогеография и специален курс по орнитология в Биологическия факултет в Софийския университет. Най-активно Боев участва в изготвянето на новия Закон за защита на природата и Правилника за приложението му.
Пак по това време (1963—1965 г.) като уредник в музея той изготвя план за ‘Постепенна модерна реорганизация’, въвежда нов тип на експониране в биогрупи и ‘малки макетни диорами’, провежда инвентаризация и значително допринася за обогатяването на музейните колекции с нови препарати. Продължава работата си по съставянето на ‘Български зоологичен речник’, който смятал да послужи за изготвянето на българската зоологична номенклатура, каквато и до днес все още няма изградена. Към 1968 г. той вече е събрал над 2000 български народни названия на птиците (средно по 6 имена за всеки вид) и още много други за останалите животни. По подобие на труда си за изчезването на бобъра у нас, към 1968 г. Боев е почти готов с публикуването на работите си за тура и елена лопатар. Те обаче остават непубликувани.
На 13 декември 1967 г. след участие в конкурс, от 1970 г. е Н. Боев е назначен като старши научен сътрудник в Комисията по защита на природата при БАН с председател проф. Г. Паспалев, където е нейн научен секретар. Впоследствие става ръководител на Секция ‘Защитени природни територии и защитен генетичен фонд’ в заменилия е Научно-координационен център по опазване и възпроизводство на околната среда (НКЦОВОС) при БАН. По това време е и член на научните съвети при издателствата ‘Наука и изкуство’, ‘Земиздат’ и ‘Варна’, в които успява да предложи за отпечатване у нас на десетки полезни и интересни популярни книги с природонаучна и природозащитна тематика на известни чуждестранни автори като Жан Дорст, Бернхард Гжимек, Джой Адамсън, Максим Зверев, Джералд Даръл, Борис Стрелников, Никола Тинберген, Юлиус Комарек, Рейчъл Карлсън, Джейн Гудол, Е. П. Спангенберг и др. Той познавал повечето от тях лично и бил в отлични приятелски и колегиални отношения с тях.
Боев мечтае и за изграждането у нас на един Институт по екология и защита на природата, каквито вече имало в редица източно-европейски страни. Той смята, че НКЦОВОС би могъл да прерасне в едно такова научно учреждение към Българската академия на науките. Изготвя концепция, и подробни планове, с които предлага изграждането му пред ръководството на БАН и висши държавни институции. За жалост тази негова идея, макар и за кратко, се реализира едва след смъртта му. Впоследствие Институтът по екология при БАН е трансформиран в Централна лаборатория по обща екология при БАН, а в 2010 г. изгубва самостоятелност. В периода 1973—1976 г. Н. Боев отново е поканен за преподавател в Биологическия факултет на Софийския университет — този път по ‘Основи на защитата на природната среда’. През 1979—1981 г. той често е командирован в гр. Котел, където работи като научен консултант по изграждането на експозицията на новия Природонаучен музей. Заедно с това работи (1979—1980 г.) и по своята част (за 16 вида птици) на ‘Червена книга на Н Р България’. През 1981 г. планира издаването на книгите ‘Аклиматизация на дивите бозайници и птици’ и ‘Животни и топонимия’. Предвиждал да издаде второ поправено и допълнено издание на частта за птиците от ‘Фауна на България — кратък определител’ и доста други… За съжаление Боев не успява да отпечата тези интересни свои трудове. Пенсионира се през 1984 г. Умира на 12 ноември 1985 г., работейки над коректурите на последната си книга — за декоративните птици.
Научното му наследство се състои в 50 научни труда, 4 учебника, 29 научно-популярни книги и над 650 научно-популярни и публицистични статии. Сред по-значимите му трудове са тези за бобъра, средния корморан, степния пор, гугутката, за черния щъркел, птиците на Тракия, частта за птиците във ‘Фауна на България — кратък определител’ и др. Някои от научно-популярните му книги, са преведени на чужди езици и издадени няколкократно в Германия, Турция и Чехословакия. Най-значимата от популярните му книги обаче, ‘Декоративни птици’, излиза посмъртно. Три години по-късно (1988) е създанено (по негова идея) Българското дружество за защита на птиците.
Н. Боев бе инициатор за издаването на първото издание на ‘Червена книга на Република България’ в 2 тома, нейн съавтор и един от главните й редактори. Автор е и на повече от 120 статии за птиците в 5-томната ‘Кратка българска енциклопедия’ (1963—1969) и на статиите за животинския свят в ‘Енциклопедия А — Я’ (1974), издадени от БАН, част от които са илюстрирани лично от него. Като един от най-изявените популяризатори на природонаучни знания, Николай Боев е бил член на редколегиите на списанията ‘Лов и риболов’, ‘Бодра смяна’, ‘Защита на природата’, ‘Наука и техника за младежта’, ‘Турист’, ‘Курорти’, ‘Наша Родина’, ‘Природа и знание’, ‘Космос’, на туристическия вестник ‘Ехо’ и вестниците ‘Вечерни новини’ и ‘Септемврийче’. С научната си дейност и огромните му приноси в областта на популяризацията на защитата на природата Николай Боев е смятан за основоположник на съвременната природозащита в България. За него авторитетното британско орнитологично списание ‘The Ibis’ пише: ‘[Боев] е бащата на съвременната орнитология и природозащита в България. … Беше привилегия да го познаваш.’. Осми май (рождената му дата) е включен в природозащитния ‘Календар’ на България.
Най-нови публикации
Боев, Н., 2022. Мечките в България. — Лов и риболов, 7: 4—49. [PDF]
Боев, Н., Боев, З., 2018. Турът (Bos primigenius Bojanos, 1827) (Artiodactyla, Mammalia) в природата и културата на България. — ZooNotes. Supplement 5. ISSN 1313-9916. Университетско издателство “Паисий Хилендарски”. Пловдив. 1—120. www.zoonotes.bio.uni-plovdiv.bg. [PDF]
Боев, Н., 2002. Портрет на пъдпъдъка. — Лов и риболов, 8: 2—3. [PDF]
Боев, Н., 1997. Вълкът (Canis lupus L., 1758) във вярванията, фолклора и бита на българина. — Historia naturalis bulgarica, 8: 51—68. [PDF]
Боев, Н., 1997. Вълкът (Canis lupus L., 1758) в България за 100 години (1878—1978). — Historia naturalis bulgarica, 8: 35—49. [PDF]
Боев, Н., 1996. Зимни сватби. Старите броеве разказват. — Лов и риболов, 1: 20—23. [PDF]
Боев, Н., 1996. Благунът. — За птиците. БДЗП. Сигнален брой, 1996: 20—21. [PDF]
Боев, Н., 1992. Вълк. — Тетрадка. Български език за 3 клас. Просвета. С. [PDF]
Боев, Н., 1989. Богатствата на България. — в. АБВ, бр. 3/01.1989: 4.
Боев, Н., 1988. Предговор. — В: Маждракова, И., В. Нощев. 1988. Народни паркове в България. Земиздат, С., 5—7. [PDF]
— По-пълен списък на публикации — раздел e-Natura | Публикации на персонала