Между 2 и 11 август 2023 се проведе Шестата палеонтологична експедиция до находището на динозаври и други гръбначни животни с къснокредна възраст край гр. Трън, ръководена от екип на НПМ—БАН начело с доц. Латинка Христова, в сътрудничество с учени от Софийски университет и Геологически институт—БАН.
Палеонтолозите на НПМ-БАН определят експедицията като пореден успех на екипа.
Сред най-любопитните фосилни останки открити тази година са няколко кости от едри влечуги, сред които поне два прешлена, половин дузина зъби на крокодили, може би първият зъб от динозавър, намерен в находището, както и костни фрагменти от микрогръбначна фауна (гръбначни животни с тегло под 1 килограм), принадлежащи вероятно на земноводни. И тази година най-многобройни бяха вкаменелостите от коруби на костенурки. За изненада на палеонтолозите, по-голямата част от новооткритият костен материал произхожда от скални пластове, в които при предходните експедиции са намерени едва няколко вкаменелости от гръбначни животни. Последните няколко дни от престоя на изследователите в Трънско протекоха при силно променливи атмосферни условия и усложнена работна обстановка. Тези обстоятелства не попречиха да бъдат открити множество вкаменелости.
През изминалите шест години работа в Трънско палеонтолозите успяха да открият кости от поне два вида динозаври, както първите за страната ни останки от птерозавър (летящо влечуго), зъби от крокодилоподобни, коруби на страничношийни костенурки и кости от мезозойски земноводни. Десетките събрани вкаменелости обогатяват значително знанието ни за сухоземната и сладководна фауна, обитавала района преди малко повече от 83 милиона години. От това време в Европа има относително малко находища на фосилни сухоземни гръбначни животни и Трънското може да се сравнява с някои от най-богатите сред тях. Данните за развитието на европейските гръбначните фауни от това време (преди 90—80 млн. г.), с които разполагат учените са твърде оскъдни, което прави приноса на нашите палеонтолози изключително ценен за науката.
Наученото от 2017 до сега ни помага да разкрием какви животни са живели по нашите земи по време на късната креда, когато територията на страната ни е била част от обширен островен архипелаг обхващащ съвременна Европа. Изследването на фосилните материали ще отговори на много въпроси за живота по онова време, за това как са протичали миграционните процеси — дали от Азия или от Африка тук са прониквали организми или пък ендемични европейски форми са се разпространявали по островите, а от там и по други континенти.
За трета поредна година студенти от специалност Геология на Софийския университет се включиха в търсенето на динозаври. Някои от тях вече се подготвят за първите си стъпки в научната работа чрез изследването на фосилен материал от костни риби и безгръбначни животни събран в находището.
След обработката в лабораторни условия на находките от трънските динозаври и техните съвременници — почистване и инвентиране на събраните вкаменелости — учените ще представят пред научната общност получените резултати в няколко научни публикации.
Палеонтологичната експедиция Трън 2023 е финансирана от Фонд Научни изследвания по проект „От динозаврите до най-ранните човешки предци: фундаментални проучвания на значими моменти от историята на фауната и миналото на човека“ (КП-06ПН44/16, 2020).
Още подробности чуйте в интервюто на Елисавета Белеганска с доц. Латинка Христова.
Интервю с доц. Латинка Христова и Владимир Николов от Националния природонаучен музей на БАН и гл. ас. д-р Дочо Дочев от Софийския университет за Дейвид Караиванов.