[47] Западна Стара планина

NATURA 2000: Lycaena dispar, Polyommatus eroides

Координати: 22° 54’ 39’’ E, 43° 19’ 14’’ N — Надморска височина: 1298 m — Площ: 253153 ha

Описание: Границите на района съвпадат с орографския обхват на западния дял на Стара планина и Понор планина на юг. Има предимно планински и полупланински горски местообитания. С най-голяма площ са широколистните гори, като половината от тях са букови (Fagus sylvatica и F. moesiaca). Горите от благун, цер, горун и обикновен габър имат издънков характер. Иглолистните гори са предимно смърчови (Picea abies). Откритите пространства са заети от пасища, обработваеми площи, скали и др. Понор планина е формирана от варовици и доломити и представлява един от най-големите карстови райони в България. В част от района скалите са от червен пясъчник булзендщайн. В района на прохода Петрохан има торфища и мочурливи ливади. Най-високите части на района са псевдосубалпийски поляни със сибирска хвойна и боровинки. Характерни за района са карстовите куповидни хълмове наречени глами и скалните скулптури при Белоградчик.

Дневните пеперуди в района са добре проучени; резултати от регионално изследване са публикувани от Тулешков (1932). Причините за включването на района са: наличие на важни популации на 20 от целевите видове [списък по-долу], особено на Pieris ergane, Erebia orientalis, E. alberganus, E. oeme и Neptis sappho.

— Целеви видове: Zerynthia polyxena, Parnassius mnemosyne, Pieris ergane, Lycaena dispar, Pseudophilotes vicrama, Scolitantides orion, Glaucopsyche alexis, Plebejus sephirus, Polyommatus eroides, Coenonympha rhodopensis, Erebia orientalis, E. medusa, E. alberganus, E. oeme, Apatura iris, A. ilia, A. metis, Neptis sappho, N. rivularis, Brenthis hecate.

Защита и заплахи: Част от територията е поставена под законова защита съгласно националното природозащитно законодателство. Резерватите Чупрене и Горната Кория са обявени с цел за опазване на единствените компактни иглолистни гори в Западния Балкан. Оказват влияние основно човешки дейности свързани с традиционното ползване на земята. Каптирането на подземните води в карстовия район, както и водохващането за ВЕЦ Петрохан води до засушаването на района и до влошаване качеството на влажните ливади. Други дейности с отрицателно въздействие върху местообитанията са неустойчивото управление на горите, практикуване на несъобразени с биологичната стойност на района форми на туризъм и спортно-развлекателни дейности, както и инвестиционни намерения за изграждане на ветроенергийни паркове. Разрастват се каменните кариери. Има и мащабни инвестиционни проекти за изграждане на ски курорти. Като мерки за защита настояваме обявяването на предложеният преди години трансграничен парк Западна Стара планина и приемане на стратегия за устойчиво развитие на района.

Други бележки: През 1998 г. част от територията е определена за CORINE място, поради европейското и значение за опазването на редки и застрашени местообитания, растения и животни. През 2005 г. е обявена от BirdLife International за Орнитологично важно място, установени са 160 вида птици, от които 62 вида са с европейско природозащитно значение. През 2003 голяма част е определена и като Ботаническо важно място, най-вече заради горските, ливадните и скалните местообитания. Установени са много консервационно значими видове нощни пеперуди: Korscheltellus lupulinus dacicus, Dyspessa salicicola, Poecilocampa alpina, Eriogaster catax, Endromis versicolora, Perisomena caecigena, Lemonia balcanica, Hyles galii, Ochropacha duplaris, Neognopharmia stevenaria, Elophos dilucidaria, Aplocera columbata, Drymonia velitaris, Paradrymonia vittata streckfussi, Moma alpium, Cryphia fraudatricula, Orectis proboscidata, Hypena palpalis, Polychrysia moneta, Autographa bractea, Calocucullia celsiae, Epimecia ustula, Amphipyra micans, Cleoceris scoriacea, Dasypolia templi vecchimontium, Xylena lunifera, Apamea maillardi, Lacanobia blenna, Conisania renati meszarosi, Mythimna alopecuri, Perigrapha i-cinctum, Standfussiana lucernea illyrica, Eugnorisma pontica, Cerastis leucographa, Euxoa glabella balcanica, Euxoa vitta hercegovinensis, Euplagia quadripunctaria, Meganola kolbi, Tyria jacobaeae. От тях Cerastis leucographa е известен в България само от това находище. Видовете Eriogaster catax и Euplagia quadripunctaria са от приложение II на директивата за местообитанията 92/43 на Европейския съюз.