English · Български

[40] Суха река

Добричка, Силистренска област
NATURA 2000: Lycaena dispar, Euphydryas maturna

Координати: 27° 39’ 34’’ E, 43° 44’ 49’’ N — Надморска височина: 191 m — Площ: 62481 ha

Описание: Районът обхваща в посока юг-север долината на Суха река и прилежащите и суходолия. Интересно е, че допреди 100 години реката е имала постоянно течение, но вследствие на изсичането на околните гори е пресъхнала в средната и долната си част. Долината и е врязана в сарматските варовици на Добруджанската плоча и на места представлява каньон с високи до 50 m отвесни скали. Характерни са запазените на места дъбови гори от цер, космат и виргилиев дъб; смесени широколистни гори с преобладание на цер, келяв габър и на места с мъждрян (Fraxinus ornus), ясен и липа. В ниските части с течаща вода са застъпени мезофилни и хигрофилни микротермални гори от дръжкоцветен и виргилиев дъб. Производната растителност е от храстови (Amygdaleta nanae) и тревни (Artemisieta albae, Agropyreta pectiniformae, Agropyreta blandsae, Brometa ripartii) степни и ксеротермни формации. От ксеротермните тревни формации са тези с преобладаването на белизма (Dichantieta ischaemi), луковична ливадина (Poeta bulbosae), садина (Chrysopogoneta grylli) и ефемери. Пустеещите земеделски земи са с мезоксеротермна тревиста растителност.

По отношение на дневните пеперуди районът е слабо проучен; откъслечни, но сравнително нови данни са публикувани от Abadjiev (2001) и Abadjiev & Beshkov (2003). Основна причина за включването на района е наличието на важни популации на 5 от целевите видове [списък по-долу], включващо голяма част от популациите на Euphydryas maturna в България. Районът Суха река остава засега единственото място в страната, където видът Euphydryas maturna е широко разпространен и многочислен от втората половина на май до началото на юли.

Целеви видове: Parnassius mnemosyne, Lycaena dispar, Euphydryas maturna, Melitaea trivia, Brenthis hecate.

Изгледи от долината на Суха река с открити сарматски варовици край с. Краново. Биотоп на Parnassius mnemosyne, Lycaena dispar, Euphydryas maturna (фото С. Бешков, юни 2006).
Изглед от долината на Суха река с открити сарматски варовици край с. Краново (1)
Изглед от долината на Суха река с открити сарматски варовици край с. Краново (2)

Защита и заплахи: Главните заплахи са свързани с развитието на земеделието в района. Горенето на стърнищата, макар и забранено в цялата страна е повсеместна практика и може да доведе до пожари в необработваемите земи и горите. Кампанийното обработване и засяване със земеделски култури на дъното на речното корито и зарязването му след прибирането на реколтата води до рудерализация. Като мерки за бъдещо управление препоръчваме да не се използват за залесяване салкъма и хибридната топола. Местата засадени с тези два вида да се върнат към първоначалното си състояние.

Други бележки: Установени са повече от 320 вида растения, в това число 16 редки и застрашени, включени в Червената книга на България. Голямо е разнообразието на птиците (червен ангъч, египетски лешояд, малък креслив орел, белоопашат мишелов). За нощните пеперуди Сухата река е единственото сигурно находище на Acontia melanura в България. Други редки и консервационно значими видове пеперуди установени там са Paradrymonia vittata, Apamea epomidion, Acontia titania, Chelis maculosa. Района е обнадеждаващ и при бъдещи изследвания се очаква да бъдат намерени и други видове с консервационна значимост, между които и неустановеният досета за България вид дневна пеперуда Pseudophilotes bavius; последният е известен от суходолията на Сухата река в Румънската част на Добруджа на километър от границата ни.

Карта на района на Суха река
Карта на района на Суха река.