English · Български

[33] Сакар

Хасковска, Ямболска област
NATURA 2000: Lycaena dispar

Координати: 26° 15’ 27’’ E, 41° 57’ 41’’ N — Надморска височина: 200 m — Площ: 167101 ha

Описание: Сакар е район със заоблени хълмове и отворени долини на реки, притоци на реките Марица и Тунджа, в близост до държавната граница с Турция. Ниските части са заети със земеделски площи на мястото на гори от космат (Quercus pubescens) и виргилиев дъб (Q. virgiliana). Сред тях са разпръснати ксеротермни тревни съобщества с преобладаване на белизма (Dichantium ischaemum), луковична ливадина (Poa bulbosa), черна садина (Chrysopogon gryllus) и по-рядко с мезоксеротермна растителност. Почвите са плитки, песъчливи. На много места има скални комплекси или отделни скали с петрофилна растителност. Храстовите съобщества са от драка (Paliurus spina-christi), примесени със смин (Jasminum fruticans). Срещат се и отделни и групи дървета от бадемовидна круша (Pyrus amygdaliformis), фисташка (Pistacia terebinthus), Acer monspessulanum и други. Билото и склоновете над 500 m са покрити със смесени дъбови гори. Край много от деретата и реките все още растат стари дървета от бяла топола (Populus alba) и върби (Salix). Край населените места има лозя и тютюневи ниви.

Дневните пеперуди в района са добре проучени; резултати от първото регионално изследване са публикувани от Чорбаджиев (1928). Причините за включването на района са: наличие на важни популации на 8 от целевите видове [списък по-долу], особено на Lycaena dispar и A. metis.

Целеви видове: Zerynthia polyxena, Parnassius mnemosyne, Lycaena dispar, Pseudophilotes vicrama, Hipparchia senthes, Apatura ilia, A. metis, Melitaea trivia.

Храстови и тревисти съобщества до смесени широколистни гори в района на Сакар (фото С. Бешков, юни 2005).
Храстови и тревисти съобщества до смесени широколистни гори в района на Сакар

Защита и заплахи: Само малка част от Сакар е под законова защита съгласно националното природозащитно законодателство. Съществуват 7 защитени територии, обявени за опазване на ландшафти, скални образувания или редки растителни видове. Районът се използва екстензивно, основно за животновъдство и в по-малка степен за земеделие и горско-стопански дейности. Намаляването на пашата, последвано от сукцесия и разораването на пасищата води до загуба на тревни местообитания. Сухите пасища са уязвими от пожари. Бракониерската сеч и залесяването с неприсъщи за района видове влошават качеството на горските местообитания. Най-голямата заплаха за района е инвестиционното намерение за изграждане язовирна стена в дефилето на р. Тунджа при с. Лесово.

Други бележки: През 1998 част от територията е обявена за CORINE място, поради европейското му значение за опазването на редки и застрашени местообитания. През 1997 г. територията е обявена от BirdLife International за Орнитологично важно място; установени са 220 вида птици, от които 59 са включени в Червената книга на България. Установени са редица редки и с консервациона значимост видове като: Dolbina elegans, Proserpinus proserpina, Perisomena caecigena, Lemonia balcanica, Lasiocampa grandis, Nychiodes amygdalaria, Nychiodes waltheri, Protorhoe corollaria, Cryphia burgeffi, Odice arcuinna, Acontia titania, Calophasia barthae, Amephana dalmatica, Amphipyra tetra, Amphipyra stix, Asteroscopus syriaca decipulae, Polymixis trisignata, Haemerosia vassilininei, Praestilbia armeniaca, Xanthia cypreago christiani, Agrochola deleta, Gortyna moesiaca, Orthosia schmidti pinkeri, Hadena persimilis, Divaena haywardi, Euxoa glabella balcanica, Cymbalophora rivularis (единствено находище в страната) и други.

Карта на района на Сакар
Карта на района на Сакар.