English · Български

[30] Рилски манастир

Благоевградска, Кюстендилска, Софийска област
NATURA 2000: Polyommatus eroides, Euphydryas aurinia

Координати: 23° 21’ 48’’ E, 42° 7’ 29’’ N — Надморска височина: 2249 m — Площ: 25834 ha

Описание: Районът обхваща долината на Рилска река. В геоложко отношение не е много разнообразен. По-голямата част от скалите са стари метаморфни, интрузивни — южнобългарски гранити, а в по-ниски части се срещат седименти — палеогенни, плиоценски и кватернерни наслаги. Покрит е основно с гори и високопланински местообитания. Срещат се над 1000 вида висши растения. В алпийската зона са представени множество ливадни съобщества. В субалпийската зона са широко разпространени клекът (Pinus mugo), сибирската хвойна (Juniperus communis nana), обикновената боровинка (Vaccinium myrtillus), балканският зановец (Chamaecytisus absinthioides) и картълът (Nardus stricta). Поясът на иглолистните гори е представен от формации на смърча (Picea abies), белия бор (Pinus sylvestris) и елата (Abies alba). В широколистните гори преобладава букът (Fagus sylvatica). Срещат се и смесени буково-иглолистни гори с участието на жешля (Acer heldreichii), Sorbus и др. Храстовата растителност край горите e предимно от леска (Corylus avellana) и малина (Rubus idaeus). В ниските части бреговете на Рилска река са с крайречни галерии от върби и бяла елша (Alnus incana), а във високите части — със зелена елша (Alnus viridis).

Дневните пеперуди в района са добре проучени; множество резултати са публикувани от Дряновски (1909а, 1909б) Буреш & Тулешков (1929, 1930). Причините за включването на района са: наличие на важни популации на 30 от целевите видове [списък по-долу], обособявайки го като най-богатият район в страната, особено на планинските Parnassius apollo, Colias caucasica, Erebia orientalis, E. rhodopensis, E. pronoe, E. melas и Euphydryas cynthia.

Целеви видове: Thymelicus acteon, Carterocephalus palaemon, Pyrgus cacaliae, Zerynthia polyxena, Parnassius mnemosyne, P. apollo, Colias caucasica, Pieris ergane, Pseudophilotes vicrama, Scolitantides orion, Glaucopsyche alexis, Maculinea alcon, M. arion, Polyommatus eroides, Coenonympha rhodopensis, Erebia orientalis, E. medusa, E. rhodopensis, E. pronoe, E. melas, E. oeme, Apatura iris, Limenitis populi, Neptis rivularis, Nymphalis xanthomelas, Euphydryas cynthia, E. aurinia, Melitaea trivia, M. aurelia, Brenthis hecate.

Скални склонове в долината на Рилска река, 1700 m. Биотоп на Parnassius apollo (фото С. Бешков, август 2006).
Скални склонове в долината на Рилска река, 1700 m

Храсталачни съобщества с преобладание на балкански зановец и хвойна до иглолистни гори в Тиха Рила, 2000 m. Естествена среда на Colias caucasica, Polyommatus eroides, Erebia orientalis, E. oeme and Euphydryas aurinia (фото С. Бешков, август 2006).
Храсталачни съобщества с преобладание на балкански зановец и хвойна до иглолистни гори в Тиха Рила, 2000 m

Клекови съобщества в циркуса на Рибните езера, 2300 m. Биотоп на Erebia rhodopensis и Euphydryas cynthia (фото С. Бешков, август 2006).
Клекови съобщества в циркуса на Рибните езера, 2300 m

Защита и заплахи: Голяма част от територията е поставена под законова защита. След 2000 г. бившият резерват Риломанастирска гора е преименуван и преобразуван в природен парк Рилски манастир с територия от 25020 ha гори, високопланински ливади и скални масиви. Част от водите на Рилска река са каптирани и в коритото и се виждат пораженията нанесени от строителните дейности по изграждането на каптажите. Местообитанията се влияят основно от човешките дейности, свързани с горското стопанство и развитието на туризма. Значително въздействие върху високопланинските ливади оказва и събирането на медицински растения и диворастящи плодове. Къмпингуването и увеличеният човекопоток води и до органично замърсяване и благоприятства навлизането на рудерална растителност на мястото на естествената. Като мерки за опазване препоръчваме слагането на бариера над Кирилова поляна и въвеждането на пропускателен режим за превозните средства.

Други бележки: Районът е част от CORINE място (1998 г.), поради европейското му значение за опазването на редки и застрашени местообитания, растения и животни. През 2005 година територията е обявена от BirdLife International за Орнитологично важно място, има 130 вида гнездящи птици, 20 от които са включени в Червената книга на България. Нощните пеперуди не са достатъчно добре проучени. В района засега са установени следните по-интересни видове нощни пеперуди: Lemonia taraxaci, Rhopalognophos glaucinaria peruni, Nebula nebulata pirinica, Entephria flavicinctata, Euchalcia variabilis fuscolivacea, Autographa bractea, Caradrina suscianja, Caradrina gilva, Pseudoxestia apfelbecki, Apamea maillardi, Apamea zeta, Apamea rubrirena, Apamea illyria, Griposia wegneri, Hadena caesia bulgarica, Mythimna andereggii pseudocomma, Xestia speciosa, Xestia ochreago, Euplagia quadripunctaria, но се очаква намирането и на други с консервационна стойност. Видът Euplagia quadripunctaria е от приложение II на Директивата за хабитатите 92/43 на Европейския съюз. От дневните пеперуди не включени като целеви видове, но представляващи интерес са Boloria graeca balcanica, Boloria selene и други.

Карта на района на Рилски манастир
Карта на района на Рилски манастир.