English · Български

[29] Рила

Благоевградска, Кюстендилска, Пазарджишка, Софийска област
NATURA 2000: Polyommatus eroides, Euphydryas aurinia

Координати: 23° 31’ 27’’ E, 42° 8’ 41’’ N — Надморска височина: 2508 m — Площ: 78064 ha

Описание: Районът обхваща по-голямата част от едноименната планина. В границите му изцяло попада Национален парк Рила. В геоложко отношение планината не се характеризира с голямо разнообразие. По-голямата част от скалите са стари метаморфни, интрузивни — южнобългарски гранити, а в периферните и по-ниски части на мястото се срещат седименти — палеогенни, плиоценски и кватернерни наслаги. На територията са разположени над 100 ледникови езера и няколко язовира. Тук се формира значителна част от националния воден ресурс. Планината е покрита основно с гори и високопланински местообитания. Около 90% от представените тук екосистеми са с естествен произход. Срещат се 1400 вида висши растения. В алпийската зона са представени множество ливадни съобщества. В субалпийската зона са широко разпространени клекът (Pinus mugo), сибирската хвойна (Juniperus communis nana), балканският зановец (Chamaecytisus absinthioides), обикновената боровинка (Vaccinium myrtillus) и картълът (Nardus stricta). Ливадите в тази зона са представени и от ацидофилни психрофитни тревни формации (Cariceta curvulae, Festuceta riloensis, Seslerieta comosae, Junceta trifidi, Agrostideta rupestris) и др. и имат основно производен характер. Поясът на иглолистните гори е представен от формации на бялата мура (Pinus peuce), смърча (Picea abies), белия бор (Pinus sylvestris) и елата (Abies alba). В широколистните гори преобладава обикновения бук (Fagus sylvatica).

Дневните пеперуди в района са добре проучени; резултати от редица изследвания са публикувани от Дряновски (1909а, 1909б) Буреш & Тулешков (1929, 1930). Причините за включването на района са: наличие на важни популации на 20 от целевите видове, особено на Parnassius apollo, Colias caucasica, Erebia orientalis, E. gorge, E. rhodopensis, E. pronoe, E. melas и Euphydryas cynthia.

Целеви видове: Pyrgus cacaliae, Parnassius mnemosyne, P. apollo, Colias caucasica, Pieris ergane, Maculinea arion, Polyommatus eroides, Coenonympha rhodopensis, Erebia orientalis, E. gorge, E. rhodopensis, E. pronoe, E. melas, E. oeme, Limenitis populi, Neptis rivularis, Euphydryas cynthia, E. aurinia, Melitaea trivia, Brenthis hecate.

Южният склон на рида Белмекен в Рила, 2100 m. Биотоп на Coenonympha rhodopensis, Erebia ottomana, E. pronoe, E. melas, E. oeme (фото С. Бешков, август 2006).
Южният склон на рида Белмекен в Рила, 2100 m

Циркусът на Мусаленските езера в Рила, 2400 m. Биотоп на Erebia rhodopensis, E. pronoe, E. melas, E. pandrose, Euphydryas cynthia (фото D. Louy, август 2005).
Циркусът на Мусаленските езера в Рила, 2400 m

Защита и заплахи: Голяма част от територията е поставена под законова защита съгласно националното природозащитно законодателство. Тук е най-големият национален парк в България. Представени са 60 типа хабитати, според класификацията CORINE. От тях 29 са с високо консервационно значение и фигурират в Списъка на застрашените хабитати, изискващи специални мерки за опазване според Директивата за хабитатите на Европейския съюз и Резолюция 4, свързана с нея. Има 4 резервата (категория I по IUCN) — Централен Рилски Резерват, Ибър, Парангалица и Скакавица; резерватите Централен Рилски резерват и Парангалица са обявени от UNESCO за биосферни резервати през 1977 г. Местообитанията се влияят основно от човешките дейности, свързани с горското стопанство, развитието на туризма и ползването на водите. Горските местообитания са силно повлияни от интензивните горско-стопански мероприятия извън парка, както и от умишлени опожарявания на горите и бракониерски сечи. В планината е построена система от тунели за прехвърляне на води от един водосборен басейн към друг. Значително въздействие върху високопланинските ливади оказват туризмът и събирането на медицински растения, билки и диворастящи плодове. Големи инвестиционни проекти за изграждане на ски курорти и поддържащите ги съоръжения са заплаха за пълно унищожаване на качествени горски местообитания и на високопланиски ливади и пасища.

Други бележки: Районът е част от CORINE място (1998 г.), поради европейското му значение за опазването на редки и застрашени местообитания, растения и животни. През 2005 година територията е обявена от BirdLife International за Орнитологично важно място, има 130 вида гнездящи птици, 20 от които са включени в Червената книга на България. Нощните пеперуди в района са сравнително добре проучени; установени са следните по-интересни видове нощни пеперуди: Lemonia taraxaci, Rhopalognophos glaucinaria peruni, Nebula nebulata pirinica, Entephria flavicinctata, Euchalcia variabilis fuscolivacea, Syngrapha rilaecacuminum, Caradrina suscianja, Apamea maillardi, Apamea zeta, Apamea rubrirena, Apamea oblonga, Coranarta cordigera, Hadula melanopa, Hadena caesia bulgarica, Hadena drenowskii, Mythimna andereggii pseudocomma, Chersotis alpestris ponticola (единствено находище в България), Chersotis anatolica, Epipsilia cervantes vargai, Xestia speciosa, Xestia collina (единствено находище в България), Euxoa conspicua, Agrotis fatidica, Euplagia quadripunctaria, Arctia flavia и много други. Видът Euplagia quadripunctaria е от приложение II на Директивата за хабитатите 92/43 на Европейския съюз. От дневните пеперуди не включени ката целеви видове, но представляващи интерес са Boloria pales rilaensis, Boloria graeca balcanica, Boloria selene и други.

Карта на района на Рила
Карта на района на Рила.