English · Български

[27] Пирин

Благоевградска област
NATURA 2000: Polyommatus eroides, Euphydryas aurinia

Координати: 23° 25’ 49’’ E, 41° 44’ 32’’ N — Надморска височина: 1906 m — Площ: 40409 ha

Описание: Намира се в Югозападна България между долините на реките Струма и Места; обхваща по-високата част на едноименната планина. На север седловината Предел го разделя от Рила, а на юг стига до Парилската седловина. В морфографско отношение планината се разделя на три дяла: северен, среден и южен. Характеризира се със заострени върхове и стръмни и урвести склонове. Най-старите скални комплекси в нея са метаморфни гранитогнайси, кристалинни шисти и мрамори. Около 60% от площта е заета от палеозойски и мезозойски гранити и гранитоподобни скали. Варовиковата част е най-богата на ендемични растителни видове. Има 186 езера, повечето от които с глациален произход. Пирин планина е покрита основно с гори и високопланински ливади и открити пространства. Тревните местообитания в алпийската зона са представени от съобщества на синкава гъжва (Sesleria coerulans), сребърник (Dryas octopelata), извита острица (Carex curvula), скална полевица (Agrostis rupestris), броловидна власатка (Festuca airoides). В субалпийския пояс има широко разпространение на формации от клек (Pinus mugo), сибирска хвойна (Juniperus communis nana), балкански зановец (Chamaecytisus absinthioides), синя боровинка (Vaccinium uliginosum), пенцесова власатка (Festuca penzesii) и мощна власатка (Festuca valida). Иглолистният пояс е представен от съобщества на смърча (Picea abies), бяла мура (Pinus peuce) и бял бор (Pinus sylvestris) върху силикатни терени и от формации на черна мура (P. heldreichii) и черен бор (Pinus nigra) върху мраморни терени. На надморска височина 900—1600 m преобладават буковите (Fagus sylvatica) гори. По-ниско са широколистните гори от горун (Quercus dalechampii), обикновен габър (Carpinus betulus) и мизийски бук (Fagus moesiaca). Флората на Пирин включва 2000 вида растения, което е близо половината от всички растителни видове в България.

Дневните пеперуди в района са много добре проучени; първи са регионалните изследвания на Buresch (1918) и Дряновски (1920). Причините за включването на района са: наличие на важни популации на 27 (повече от половината) от целевите видове [списък по-долу], особено на Agriades dardanus, Polyommatus nephohiptamenos, Erebia gorge, E. rhodopensis и Euphydryas cynthia.

Целеви видове: Thymelicus acteon, Carterocephalus palaemon, Pyrgus cacaliae, Parnassius mnemosyne, P. apollo, Glaucopsyche alexis, Maculinea alcon, M. arion, Plebejus sephirus, Agriades dardanus, Polyommatus eroides, Polyommatus nephohiptamenos, Coenonympha rhodopensis, Erebia orientalis, E. medusa, E. gorge, E. rhodopensis, E. pronoe, E. melas, E. oeme, Hipparchia senthes, Apatura iris, Limenitis populi, Nymphalis xanthomelas, Euphydryas cynthia, E. aurinia, Melitaea trivia.

Тревисти формации в алпийския пояс на Пирин (фото С. Бешков, август 2006).
Тревисти формации в алпийския пояс на Пирин

Биотоп на Erebia melas Erebia melas в Пирин, Вихрен, 2300 m (фото D. Louy, 2005).
Биотоп на Erebia melas в Пирин, Вихрен, 2300 m

Скалисти склонове с клекови съобщества в алпийския пояс на Пирин (фото С. Бешков, август 2006).
Скалисти склонове с клекови съобщества в алпийския пояс на Пирин

Защита и заплахи: Голяма част от територията е под законова защита чрез обявяването през 1962 г. на националния парк Пирин, с цел опазване на саморегулиращи се екосистеми, които притежават значително биологично разнообразие, съобщества и местообитания на редки и застрашени видове. През 1983 г. националният парк е признат от UNESCO за обект на Световното културно и природно наследство. Паркът включва два резервата — Баюви дупки — Джинджирица, обявен през 1934 г. и Юлен, обявен през 1994 г. Първият от резерватите е обявен от UNESCO за биосферен резерват през 1977 г. Природата на планината е уязвима от горско-стопанските дейности и развитието на туризма, особено от мащабни строителни дейности. Горските местообитания са силно застрашени от интензивния дърводобив извън парка, както и от незаконни сечи на цялата територия. Голям проект за разширяване на ски комплекса и изграждане на поддържащи го съоръжения над Банско вече причини мащабно унищожаване на столетни гори, главно от бяла мура (Pinus peuce). При изграждането на ски пистите беше изсечена многократно повече гора от разрешеното, на местата на пистите почвата беше отмита и се оголи скалата под почвата. Широчината на пистите надминава над 5 пъти разрешената. Нови инвестиционни проекти за по-малки ски комплекси са залегнали в регионалните планове за развитие на селищата около Пирин планина, но не влизат в плана за управление на парк Пирин. Затова има намерения за оспорване на законността на парка или за отпадане на територии от него. На няколко места вече криминално се сече и строи в самия парк. Антропогенният натиск в района на Пирин е изключително силен и крайно негативен. Като мерки за опазване препоръчване ефективна намеса на международните институции и дори пълен бойкот на курортите в района.

Други бележки: По-голямата част от територия на Пирин планина е определена за CORINE място през 1998 г., поради европейското и значение за опазването на редки и застрашени местообитания. През 2005 година територията е обявена от BirdLife International за Орнитологично важно място; срещат се 129 гнездящи вида птици, 19 от които са включени в Червената книга на България. Северен и Южен Пирин се различават значително по местообитанията си, Южен Пирин има ксеромонтанен характер и е безводен. Големи различия има и при перерудната фауна на района, тази на Южен Пирин е по-близка до тази на Славянка. Видове с консервационна значимост, установени в района са: Proserpinus proserpina, Cepphis advenaria, Charissa certhiatuis, Charissa glaucinaria peruni, Glacies coracina bureschi, Idaea metohiensis, Nebula nebulata pirinica, Thera britannica, Colostygia aqueata herzegovinensis, Horisme calligraphata, Scotopteryx ignorata, Aplocera columbata, Autophila ligaminosa, Hypena munitalis, Euchalcia variabilis fuscolivacea, Syngrapha rilaecacuminum, Shargacucullia prenanthis, Paradrina suscianja, Xylena lunifera, Apamea rubrirena, Apamea zeta, Apamea maillardi, Apamea platinea, Hydraecia micacea, Hadula odontites, Hadula mendax occidentalis, Hadula melanopa, Hadena vulcanica urumovi, Hadena caesia bulgarica, Hadena drenowskii, Mythimna andereggii pseudocomma, Chersotis andereggii, Chersotis anatolica, Chersotis fimbriola forsteri, Epipsilia cervantes vargai, Xestia speciosa, Euxoa conspicua, Euxoa montivaga, и други, някои от които са балкански и локални ендемити. Видът Euplagia quadripunctaria е от приложение II на Директивата за местообитанията на ЕС.

Карта на района на Пирин
Карта на района на Пирин.