English · Български

[22] Мелник

Благоевградска област


Координати: 23° 24’ 4’’ E, 41° 31’ 57’’ N — Надморска височина: 484 m — Площ: 4078 ha

Описание: Районът обхваща областта около град Мелник. Почвите са глинести пясъци. Територията е с предимно хълмисто-ридов, силно разчленен релеф, с добре очертани, най-различно ориентирани, наклонени и къси склонове, които благоприятстват активни ерозионни процеси. Основната част е покрита с пасища, храсталаци и лозя, като се срещат и широколистни гори от космат дъб (Quercus pubescens), благун (Q. frainetto), цер (Q. cerris) и келяв габър (Carpinus orientalis). Преобладаващ е келявият габър, който често образува самостоятелни гори и храсталаци със средиземноморски елементи, като червената хвойна (Juniperus oxycedris), драката (Paliurus spina-christi) и др. Характерни са вечно-зелените храсталачни съобщества на грипа (Phyllirea latifolia) с ксеротермна тревна растителност. Край реките има крайречни гори от източен чинар (Platanus orientalis) и черна елша (Alnus glutinosa).

Дневните пеперуди в района са добре проучени; множество данни са публикувани от Буреш & Илчев (1921), Krzywicki (1981), Lehmann (1990). Причините за включването на района са: наличие на важни популации на 11 от целевите видове [списък по-долу], особено на Pyrgus cinarae и Hipparchia senthes.

Целеви видове: Thymelicus acteon, Pyrgus cinarae, Pseudophilotes vicrama, Scolitantides orion, Glaucopsyche alexis, Plebejus sephirus, Hipparchia senthes, Apatura iris, A. metis, Nymphalis xanthomelas, Melitaea trivia.

Глинести пясъци на Мелнишките пирамиди с ксеротермна растителност. Биотоп на Hipparchia senthes (фото С. Бешков, юни 2006).
Глинести пясъци на Мелнишките пирамиди с ксеротермна растителност (1)
Глинести пясъци на Мелнишките пирамиди с ксеротермна растителност (2)

Защита и заплахи: В границите на района е защитената територия — природна забележителност Мелнишки пирамиди, обявена през 1978 г. с цел опазване на уникални земни форми. Естествените местообитания се влияят от човешки дейности, свързани главно със земеделието, горското стопанство, ползването на водите, урбанизацията и развитието на инфраструктурата. Сред най-сериозните въздействия, свързани със земеделието е унищожаването на естествената растителност и превръщането на пасищата и храсталачните местообитания в обработваеми земи. Голите сечи и залесяването с неприсъщи за района видове като салкъма (Robinia pseudoacacia) е причина за промени в горските местообитания. Основен източник на енергия за отопление и за домакински нужди е горенето на дърва, добити при изсичането на гори. Като мерки за опазване на естествените гори препоръчваме да се стимулира финансово сечта на салкъма (Robinia pseudoacacia) за дърва за огрев. Други агресивни интродуценти са айланта (Ailanthus) и аморфата (Amorfa fruticosa). Инвестиционните намерения за строителство на малки ВЕЦ по поречията на реките Мелнишка, Пиринска Бистрица и притоците им са допълнителна заплаха както за съществуването на ценните крайречни местообитания, така и за общия воден баланс на района.

Други бележки: Мелник е град-музей със самобитна архитектура. Градът е туристически и лозаро-винарски център и разполага с малки семейни хотели, механи и ресторанти. През 1998 г. е определено CORINE място Мелнишки пирамиди, поради европейското му значение за опазването на редки и застрашени местообитания, растения и животни. През 2005 година територията е обявена от BirdLife International за Орнитологично важно място; установени са 113 вида птици, 12 от тях включени в Червената книга на България. Районът е изключително богат и на влечуги. Консервационно значими видове пеперуди от други групи, установени в района са: Eochorica balcanica, Hemaris croatica, Eriogaster catax (вид от приложение II на Директивата за местообитаниятя ня Европейския съюз), Saturnia pyri, Zerynthia cerisyi ferdinandi, Gegenes nostrodamus, Chemelina caliginearia, Aplocera dervenaria, Hypenodes anatolica, Dysgonia torrida, Autophila ligaminosa, Eutelia adoratrix, Metachrostis velox, Calophasia barthae, Amphipyra stix, Agrochola gratiosa, Agrochola wolfschlaegeri, Episema lederi, Lithophane ledereri, Dryobotodes servadeii, Dryobotodes tenebrosa, Hadula mendax occidentalis, Eugnorisma pontica, Xestia cohaesa, Euxoa glabella balcanica, Meganola gigantula, Euplagia quadripunctaria. Последният е от приложение II на Директивата за местообитанията на Европейския съюз.

Карта на района на Мелник
Карта на района на Мелник.