English · Български

[17] Ломовете

Русенска област
NATURA 2000: Lycaena dispar, Euphydryas aurinia [?]

Координати: 26° 8’ 28’’ E, 43° 38’ 3’’ N — Надморска височина: 238 m — Площ: 32489 ha

Описание: Районът обхваща дълбоко врязани в равнината каньони с извивки и завои на река Русенски Лом и нейните притоци. Разположен е до селата Иваново, Писанец, Сеново. Много характерни са отвесните варовикови стени на каньоните, с множество ниши и цепнатини. Други основни хабитати са горските, като преобладават смесени гори от летен дъб (Quercus robur), горун (Quercus dalechampii), космат дъб (Quercus pubescens) и келяв габър (Carpinus orientalis). Добре застъпени са и смесените гори от сребролистна липа (Tilia tomentosa) с обикновен габър (Carpinus betulus). По долината са запазени мезофилни ливадни съобщества и ксеротермни тревни съобщества с преобладаване на белизма (Dichantium ischaemum) и луковична ливадина (Poa bulbosa). Бреговете на реките са обрасли с върби (Salix), черна топола (Populus nigra) и бяла топола (Populus alba). Край реките има заблатявания и разливи, особено през пролетта. На силно окарстените открити терени на места преобладава драката (Paliurus spina-christi).

Районът е слабо проучен, но мното перспективен; първи данни се съобщават от Ковачев (1898). Причините за включването на района са: наличие на важни популации на 12 от целевите видове [списък по-долу], особено на Lycaena dispar.

Целеви видове: Zerynthia polyxena, Parnassius mnemosyne, Lycaena dispar, Pseudophilotes vicrama, Scolitantides orion, Glaucopsyche alexis, Apatura ilia, Neptis sappho, Nymphalis xanthomelas, Euphydryas aurinia, Melitaea trivia, M. aurelia.

Отвесни варовикови стени на каньона на Русенски Лом при с. Иваново. В долината ливадни съобщества и крайречни гори от върби и тополи. Биотоп на Parnassius mnemosyne, Lycaena dispar (фото С. Бешков, юни 2006).
Отвесни варовикови стени на каньона на Русенски Лом при с. Иваново (1)
Отвесни варовикови стени на каньона на Русенски Лом при с. Иваново (2)

Варовиково плато при средновековния град Червен, Черни Лом. Биотоп на Melitaea trivia (фото С. Бешков, юни 2006).
Варовиково плато при средновековния град Червен, Черни Лом

Защита и заплахи: Част от територията на Ломовете е под законова защита. Тук са природен парк Русенски Лом, обявен през 1970 г. с цел опазване на уникален равнинен каньон и застрашени растителни и животински видове и резерват Бели Лом, за опазване на представителни горски екосистеми. Въпреки това, поради наличие на обекти от културното и историческото наследство на страната на територията на Ломовете, до определени части достъпът е силно улеснен. Скалните църкви при с. Иваново като част от световното културно наследство са под защитата на ЮНЕСКО. Засиленото антропогенно присъствие и нерегламентираните сметища в района водят до рудерализация. Евентуална заплаха е и навлизането на инвазивни интродуцентни видове като айланта и салкъма, които изместват естествената растителност. Като мерки за бъдещо управление препоръчваме да не се използват за залесяване несвойствени за страната и района видове като черен бор (Pinus nigra), салкъм (Robinia pseudoacacia) и хибридната топола. Местата, залесени с тези видови подлежат на рекултивация и връщането им към естественото им състояние.

Други бележки: През 1989 година територията е обявена от BirdLife International за Орнитологично важно място. Установени са 149 вида птици, от които 37 са включени в Червената книга на България. През 1998 г. част от територията е определена за CORINE място, за опазването на редки и застрашени местообитания, растения и животни. От нощните пеперуди с консервационна стойност са: Proserpinus proserpina, Asovia maeoticaria, Scopula immistaria beshkovi (бългаски ендемичен подвид, досега известен само от типовото находище), Macrochilo tentacularia, Diachrysia stenochrysis, Deltote bankiana, Hadena syriaca podolica, Mythimna alopecuri и Euplagia quadripunctaria; последният от приложение II на Директивата за местообитанията 92/43 на Европейския съюз.

Карта на района на Ломовете
Карта на района на Ломовете.