English | Български
Къде съм? > Начало > За нас > Новини

Представа на художника за Graecopithecus (c) Асен Игнатов, НПМ
Представа на художника за Graecopithecus. (c) Асен Игнатов, НПМ
Долната челюст на грекопитека (Graecopithecus freybergi), наречен от изследователския екип Ел Греко), от Пиргос Василисис (край Атина) с възраст 7,175 млн. год. Челюстта е открита от фон Фрайберг през 1944 г. и описана като маймуна. Преопределена като хоминид и наречена Graecopithecus freybergi през 1972 г. от известния палеонтолог Кьонигсвалд. След 1990 г. челюстта е изгубена и бе намерена наскоро от проф. М. Бьоме. Поради лошата си съхранност, допреди настоящото изследване, направено с най-модерни методи, грекопитекът имаше неясно място в семейството на хоминидите. (c) Волфганг Гербер, Университет в Тюбинген
Долната челюст на грекопитека (Graecopithecus freybergi), наречен от изследователския екип Ел Греко), от Пиргос Василисис (край Атина) с възраст 7,175 млн. год. Челюстта е открита от фон Фрайберг през 1944 г. и описана като маймуна. Преопределена като хоминид и наречена Graecopithecus freybergi през 1972 г. от известния палеонтолог Кьонигсвалд. След 1990 г. челюстта е изгубена и бе намерена наскоро от проф. М. Бьоме. Поради лошата си съхранност, допреди настоящото изследване, направено с най-модерни методи, грекопитекът имаше неясно място в семейството на хоминидите. (c) Волфганг Гербер, Университет в Тюбинген
Горният предкътник от м. Азмака, край Чирпан, отнесен към грекопитека (Graecopithecus freybergi). Настоящото изследване прецизира възрастта му на 7,24 млн. год., което прави грекопитека по-стар от досегашния най-древен предчовек - сахелантропа от Чад (6-7 млн. год.). Зъбът е намерен от семейството на Петър Попдимитров (Чирпан). През 2007 г. проф. Николай Спасов и проф. Дени Жераадс (Denis Geraads) от Парижкия музей разглеждат колекцията на П. Попдимитров и установяват принадлежността му към семейството на хоминидите. Това става повод за интензивни палеонтологически разкопки в местността, при която е намерена богата фауна, даваща биохронологично основание зъбът да бъде описан през 2012 като най-късният хоминид на Европа (c) Волфганг Гербер, Университет в Тюбинген
Горният предкътник от м. Азмака, край Чирпан, отнесен към грекопитека (Graecopithecus freybergi). Настоящото изследване прецизира възрастта му на 7,24 млн. год., което прави грекопитека по-стар от досегашния най-древен предчовек - сахелантропа от Чад (6-7 млн. год.). Зъбът е намерен от семейството на Петър Попдимитров (Чирпан). През 2007 г. проф. Николай Спасов и проф. Дени Жераадс (Denis Geraads) от Парижкия музей разглеждат колекцията на П. Попдимитров и установяват принадлежността му към семейството на хоминидите. Това става повод за интензивни палеонтологически разкопки в местността, при която е намерена богата фауна, даваща биохронологично основание зъбът да бъде описан през 2012 като най-късният хоминид на Европа. (c) Волфганг Гербер, Университет в Тюбинген
Грекопитекът, (Graecopithecus freybergi) наречен от изследователите 'Ел Греко' е живял преди 7,2 млн. год. в саванни условия: изглед на палеосредата, в която е живял, според мястото на намиране на долната челюст (Пиргос Василисис, край Атина). В далечината се виждат и днес съществуващите възвишения Химетос и Ликабетос. Виждат се саванните видове животни, установени според намерените фосили: мастодонта ананкус, предтечата на белия африкански носорог, трипръсти коне (хипариони), жирафите болиния, газели. Над саваната се носи червеният прах, идващ от Сахара. (c) Велизар Симеоновски (Чикаго), под научното ръководството на проф. Николай Спасов и проф. Мадлен Бьоме
Грекопитекът, (Graecopithecus freybergi) наречен от изследователите 'Ел Греко' е живял преди 7,2 млн. год. в саванни условия: изглед на палеосредата, в която е живял, според мястото на намиране на долната челюст (Пиргос Василисис, край Атина). В далечината се виждат и днес съществуващите възвишения Химетос и Ликабетос. Виждат се саванните видове животни, установени според намерените фосили: мастодонта ананкус, предтечата на белия африкански носорог, трипръсти коне (хипариони), жирафите болиния, газели. Над саваната се носи червеният прах, идващ от Сахара. (c) Велизар Симеоновски (Чикаго), под научното ръководството на проф. Николай Спасов и проф. Мадлен Бьоме

Международен екип от учени доказва, че най-древният предтеча на човека е живял преди 7,2 млн. год. на Балканите

23 май 2017 00:10

Международен научен колектив от Германия, България, Гърция, Канада, Франция и Австралия, ръководен от проф. Мадлен Бьоме (Зенкенбергския център за човешка еволюция към университета в Тюбинген) и от проф. Николай Спасов (Национален природонаучен музей при БАН), обосновава твърдението, че еволюционната линия, водеща към човека се заражда на Балканите преди 7,2 млн. години.

Най-близкият съвременен родственик на човека е шимпанзето. Кога е започнало отделянето на човешката линия от тази на шимпанзето и къде е живял последният им общ предшественик, е въпрос, широко разискван в палеоантропологията. Според съвременните теории разделянето е станало преди около 5—8 млн. години и това се е случило в Африка.

Двете изследвания, публикувани на 22 май 2017 в PLOS ONE представят днес друг 'сценарий' относно началото на човешката история. Новата гледна точка се базира на изкопаеми останки, открити в Гърция (край Пиргос Василисис, на юг от Атина) и в България (местността Азмака край Чирпан).

В първата статия Potential hominin affinities of Graecopithecus from the Late Miocene of Europe авторите показват, че и двете останки принадлежат към един и същи вид — изкопаемия хоминид (представител на човешкото семейство) Graecopithecus freibergi, както и че неговите белези дават основание да бъде смятан за пряк представител на еволюционната линия, водеща към човека.

Втората статия Messinian age and savannah environment of the possible hominin Graecopithecus from Europe изчислява възрастта на грекопитека като използва биохронологични и геофизични методи. Възстановена е също и засушливата саванна обстановка, в която е живяло това същество. Открити са останки от мастодонта ананкус (Anancus sp.), преживното Tragoportax macedoniensis и някои други видове, което доказва, че възрастта на находищата Азмака и Пиргос Василисис е по-късна от тази на световно-известното Пикермийско палеонтологично находище в Гърция. Анализите показват, че възрастта на находката от Азмака е 7,24 млн. год., а тази от Пиргос — 7,175 млн. год.

Всичко това определя грекопитека като най-стария хоминин (предчовек), чиято възраст надвишава с няколко стотин години тази на сахелантропа (Sahelanthropus), открит в Чад и смятан до сега за най-древен.

С това най-ранният етап от развитието на човешкото родословно дърво би трябвало вече да се свързва с Балканите и източното Средиземноморие, а не с екваториална Африка, както се приемаше до момента.

Някога прочутият френски палеонтолог Ив Копенс (Yves Coppens) изтъкна ролята на засушаването на източноафриканските ландшафти за еволюцията и изправянето на предчовеците, като нарече този процес East Side Story. Днес имаме повече основание да свържем тази еволюция с една 'North Side' Story.

Версия за печат